Посетителите на Турция винаги са се изумявали от нейните величествени исторически обекти.

От извисяващите се колони на Библиотеката на Целз в Ефес до колосалните каменни глави в планината Немрут - страната почти потъва под тежестта на историческото си великолепие.

Има обаче един древен град, обявен наскоро за 20-ия обект на Турция, който става част от културното наследство на ЮНЕСКО, демонстриращ важността си с не толкова много шум. Името му е Гордион - древната столица на царство Фригия, който е поне на 4 500 години.

Разположен в суха, брулена от вятърна равнина, на около 90 км югозападно от Анкара, Гордион изглежда повече като кариера или срутен кратер на някогашен вулкан, отколкото като град, който някога е бил могъщ.

Огромна могила с погребаните останки на цитадела, имала площ от 135 000 кв. м, се издига над околния пейзаж, а пясъчна пътека води до нейния връх.

От там може да се видят откритите разкопки и срутените очертания на стени, които свидетелстват за наличието на древни имения и складове. Полето е осеяно с десетки по-малки могили, приличащи на огромни праисторически къртичини.

Единствено монументалната порта, оградена с масивни 10-метрови стени, дава някаква индикация, че това е била столицата на едно от най-великите царства от Желязната епоха.

"Много хора не са чували за фригийците, но в периода 9-7 век пр. н. е. те са доминирали в Мала Азия, днешна Турция," обяснява пред BBC Брайън Роуз, преподавател по археология в Университета на Пенсилвания, който оглавява разкопките в Гордион от 2007 г.

"Гордион се намира на пресечната точка между два основни търговски пътя. На изток са се намирали империите Асирия, Вавилон и Хетското царство, а на запад – Гърция и Лидия. Фригийците се възползват от това стратегическо местоположение и стават богати и могъщи."

И макар името Фригия да не е особено познато, има един човек, който се свързва с царството, за когото много хора са чували. Археолози смятат, че Гордион е бил управляван от легендарния цар Мидас - "човекът, който превръщал в злато всичко, до което се докосне".

Митът гласи, че цар Мидас прави услуга на бог Дионис и в замяна получава възможността да му бъде изпълнено едно желание. Вместо да поиска нещо полезно обаче, алчният цар пожелал всичко, до което се докосва, да се превръща в злато.

Той веднага осъзнал грешката си – храната се втвърдявала, преди да може да я вкуси, а когато прегърнал дъщеря си, тя се превърнала в статуя. Поуката е добре известна – внимавайте какво си пожелавате.

"Тази история не е буквално вярна," казва професор Лин Ролър от Калифорнийския университет - Дейвис, която изучава Гордион от 1979 г. "Много митове обаче имат някаква историческа точност, въпреки че се изкривяват, докато се разказват през вековете."

Кой е бил Мидас и откъде е дошла идеята за „златното докосване“?

За да отделят фактите от измислиците, археолозите е трябвало първо да покажат, че цар Мидас е съществувал. Най-лесният начин за това е прегледът на древни писмени източници.

"Фригийски цар на име Мидас се споменава в няколко древни източника, в това число и летописи на асирийския владетел Саргон Втори," обяснява Ролър. "Асирийците са го считали за могъщ цар и основен съперник на опитите им да увеличат територията си през 8-ми век пр. н. е."

Още доказателства за съществуването на Мидас могат да бъдат открити на около два часа западно от Гордион, на място на име Язълъкая, по-известно като "Градът на Мидас".

Рядко посещавано от туристи, това красиво място представлява хълм с вулканични формации. Осеяно е с древни пещери, гробници и стълбища на 3 000 години, които водят към ръчно изсечени тунели в скала.

Най-забележителният от всички паметници там е храмова фасада с височина 17 метра, издълбана в скала преди около 3 000 години. Най-отгоре има надпис на древен фригийски, който гласи: "Атес посвещава това на Мидас, водач на армията и владетел".

Доказателство, издълбано върху камък, че Мидас е реален цар, който е бил достатъчно важен, че местният господар Атес да му подари храма си.

"Тъй като Мидас е бил влиятелен цар, има голяма вероятност той да е погребан някъде в Гордион," казва Роуз. "Намирането на неговата гробница би било много важно откритие. Очевидното място за търсене е в една от могилите, които заобикалят града."

Гордион е заобиколен от повече от 125 гробни могили, които датират от 9-ти до 6-ти век пр. н. е. Най-голямата от тях е с височина 53 метра, което я прави втората най-голяма гробна могила в Турция.

Експерти изчисляват, че за построяването ѝ са били необходими 1 000 работници и до две години работа. "Ранни археолози я наричат 'Могилата на Мидас', защото смятали, че Мидас трябва да е погребан вътре. Те обаче не били сигурни," казва Роуз.  

През 1957 г. е прокопан тунел в могилата, като вътре е открита огромна гробна камера, изградена от борови и хвойнови трупи, идеално запазена в своя херметичен пашкул в продължение на близо 3 000 години.

Днес посетители могат да последват същия тунел, водещ дълбоко в могилата, за да посетят гробницата, която е най-старата дървена постройка, която все още съществува, където и да било по света.

Тя е толкова крехка, че в момента се поддържа от греди и е защитена с метална ограда, но въпреки това да се види тази древна култура, която е била скрита под земята толкова време, е спираща дъха гледка – нещо като турския Помпей, но с 800 г. по-стар.

Обитателят на гробницата е мъж на около 60 години, който лежи на разпаднало се легло, заобиколен от бронзови делви, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, части от фин плат и други скъпоценни дарове, подобаващи на погребението на цар. Дали обаче това е Мидас?

В търсене на отговори в началото на новото хилядолетие археолозите от Гордион прибягват до дендрохронология, или датиране посредством дървесни пръстени. Когато обаче анализират трупите от гробната камера, те удрят на камък.

"Дървесният материал е от около 740 г. пр. н. е, но според асирийските записи, Мидас все още е бил жив през 709 пр. н. е. или 31 г. по-късно," казва Роуз. "Тази гробница не може да е на Мидас."

Кой тогава е мъжът в гробницата? От пищното погребение личи, че той е цар, но кой? Датата на неговата смърт може да означава само едно. "Той вероятно умира в годината, в която Мидас се възкачва на престола," казва Роуз. "Затова сме почти сигурни, че това е бащата на Мидас - Гордий."

Самият Гордий е свързан с друга легенда. Той е обикновен земеделец, който става цар, след като предишният владетел умира без наследник. Смята се, че градът Гордион е кръстен на негово име.

Гордий дарява своята колесница в храма на Зевс, където тя е завързана със сложен възел – известният Гордиев възел. Легендата гласи, че който успее да развърже възела, ще владее Азия. През годините мнозина се опитват, но никой не успява.

"Не сме намерили доказателства за колесница или възел," казва Роуз. "Няколко историци от древна Гърция обаче пишат, че през 333 пр. н. е. Александър Велики пристига тук.

Когато застава пред възела, той просто вади меча си и го разсича. Затова смятаме, че възелът наистина е съществувал. А впоследствие Александър Велики наистина покорява големи части от Азия, изпълнявайки пророчеството."

Какво може да се каже за "златното докосване"? Откъде идва тази идея? Изненадващо, археолозите не са намерили много злато сред 40-те хиляди артефакти, открити досега в Гордион.

Ако в града е имало злато, то може да е плячкосано през вековете, или може би все още е скрито в 85-те гробни могили, които все още не са разкопани.

Археолози обаче имат друга теория за произхода на този мит. "Смятаме, че това е метафора," обяснява Ролър. "Под управлението на Мидас Гордион става богат и могъщ. Историята се превръща в метафора за човек, който притежава голямо богатство.

Дори и днес, когато казваме, че някой "превръща в злато всичко, до което се докосне", имаме предвид човек, който трупа богатство и успехи с лекота. Изглежда, че цар Мидас е имал тази дарба."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !