В продължение на повече от половин век наръчникът за това как развиващите се страни могат да забогатеят не се е променил много - повечето от тях преместваха дребните фермери от селата в производството и след това продаваха на останалия свят това, което произвеждат.

Рецептата беше "персонализирана" по различни начини от Хонконг, Сингапур, Южна Корея, Тайван и Китай и създаде най-мощния двигател за генериране на икономически растеж, който светът някога е познавал.

Той помогна за изваждането на стотици милиони хора от бедността, за създаването на работни места и повишаването на жизнения стандарт.

Т. нар. "азиатски тигри" и Китай успяха, като комбинираха евтина работна ръка с достъп до международно ноу-хау и финансиране и купувачи, които достигнаха от Каламазу до Куала Лумпур.

Правителствата предоставиха основата, като построиха пътища и училища, предложиха благоприятни за бизнеса правила и стимули, развиха способни административни институции и подхранваха нововъзникващите индустрии.

Но технологиите напредват, веригите за доставка се изместват, а геополитическото напрежение променя търговските модели. С това нарастват и съмненията дали индустриализацията все още може да осигури чудодейния растеж, който някога е постигала.

За развиващите се страни, в които живеят 85% от населението на планетата (6.8 милиарда души) последиците са дълбоки, пише The New York Times.  

Остава ли индустриализацията двигател на растежа? 

Днес промишлеността представлява по-малък дял от световното производство, а Китай вече генерира над една трета от нея. В същото време, все повече развиващи се страни продават евтини стоки в чужбина, увеличавайки конкуренцията.

В този процес няма толкова много печалби, които да бъдат изтръгнати, а и не всеки може да бъде нетен износител или да предлага най-ниските заплати и режийни разходи в света.  

Вече съществуват основателни подозрения, че индустриализацията не може да създава огромни промени, както в миналото. Фабриките днес са склонни да разчитат повече на автоматизирана технология и по-малко на евтини работници, които не изискват дълго обучение.

"Не можете да създадете достатъчно работни места за по-голямата част от работниците, които не са много образовани“, коментира икономистът от Харвард Дани Родрик.

Процесът може да се види в Бангладеш, който миналата година управляващият директор на Световната банка нарече "една от най-великите истории за развитие в света". Страната гради успеха си върху превръщането на фермерите в текстилни работници.

Миналата година обаче Рубана Хук, председател на семейния конгломерат Mohammadi Group, смени 3000 служители с автоматизирани жакардови машини, които правят сложни модели за тъкане.

"Жените бяха наети на подобна работа на други места в компанията, но какво следва, когато това се случи в голям мащаб?“, пита Хук, която е и президент на Асоциацията на производителите и износителите на облекла в Бангладеш.

"Тези работници нямат обучение. Те няма да се превърнат в програмисти за една нощ“, казва още тя. 

Последните глобални събития ускоряват този технологичен преход.  

Сривовете на веригата за доставки, свързани с пандемията COVID-19 и санкциите, предизвикани от нахлуването на Русия в Украйна, повишиха цените на редица основни продукти, включително храните и горивата.

Високите лихвени проценти, наложени от централните банки за потушаване на инфлацията, поставиха началото на друга поредица от кризи - дълговете на развиващите се нации нараснаха, а инвестиционният капитал пресъхна.

Миналата седмица Международният валутен фонд предупреди за вредната комбинация от по-нисък растеж и по-висок дълг. Ускорената глобализация от последните десетилетия, която насърчаваше компаниите да купуват и продават във всяка точка на планетата, също се променя.

Нарастващото политическо напрежение, особено между Китай и Съединените щати, променя начина, по който бизнесът и правителствата инвестират и търгуват.

Компаниите искат веригите за доставки да бъдат сигурни и евтини, като търсят съседи или политически съюзници, за да си ги гарантират. 

"В тази нова ера моделът на индустриализация, на който практически всяка забогатяла страна е разчитала, вече не е в състояние да генерира бърз и устойчив икономически растеж“, коментира пред изданието Дани Родрик. 

Кой ще замени промишлеността? 

Една алтернатива може да се намери в Бенгалуру - високотехнологичен център в индийския щат Карнатака.

Мултинационални компании, като Goldman Sachs, Victoria’s Secret и списание Economist, отвориха офиси в града и създадоха стотици оперативни центрове за работа със счетоводство, проектиране на продукти, разработване на системи за киберсигурност, изкуствен интелект и други.

Очаква се такива центрове да създадат 500 000 работни места в цялата страна през следващите 2-3 години, според консултантската компания Deloitte.

Те ще се присъединят към стотиците биотехнологични, инженерни и информационни компании, включително и местни гиганти, като Tata Consultancy Services, Wipro и Infosys Limited.

Преди четири месеца американската компания за чипове AMD разкри най-големия си световен център за дизайн именно там.

"Трябва да се отдалечим от идеята за класическите етапи на развитие, че преминавате от фермата към фабриката и след това от фабриката към офисите“, смята Ричард Болдуин, икономист в Международния институт за развитие на управлението в Женева.

По думите му, целият този модел на развитие е грешен.

Две трети от световното производство сега идва от сектора на услугите, който включва всичко - от хора, разхождащи кучета и маникюристи до готвачи, чистачи и шофьори, но също и висококвалифицирани дизайнери на чипове, графични специалисти, медицински сестри, инженери и счетоводители.

В Бенгалуру, известен преди като Бангалор, общото нарастване на жизнения стандарт на средната класа привлича повече хора и бизнеси, които на свой ред водят след себе си и нови икономически играчи. 

COVID-19 ускори този преход, като принуди хората да работят дистанционно – от различни части на града, от други градове и дори от други държави.  

В новия модел държавите могат да фокусират растежа около градовете, а не върху определена индустрия. "Това създава икономически дейности, които са доста разнообразни“, смята Болдуин.

Индустрията не е мъртва

Много развиващи се държави продължават да се фокусират върху изграждането на експортно ориентирани индустрии като път към просперитета. И според някои икономисти, като Джъстин Ифу Лин, декан на Института за нова структурна икономика към Пекинския университет, това си остава правилния подход. 

"Песимизмът относно класическата формула за развитие е подхранван от погрешно убеждение, че процесът на растеж е автоматичен - просто разчиствате пътя за свободния пазар и останалото ще се нареди от само себе си", коментира той. 

Държавите често са били притискани от Съединените щати и международните институции да приемат отворени пазари и "полуавтоматично" управление.

"Воденият от износа растеж в Африка и Латинска Америка се спъна, защото правителствата не успяха да защитят и субсидират зараждащите се индустрии", смята Лин, който е бивш главен икономист в Световната банка.

"Индустриалната политика беше табу за дълго време и много от онези, които опитаха, се провалиха. Но имаше и успешни истории, като Китай и Южна Корея", припомня икономистът. 

Той е убеден в ключовата роля на държавата, която трябва да помогне на частния сектор да преодолее пазарните провали. „Не можете да го направите без индустриална политика”, казва още Лин. 

Основният въпрос обаче е дали въобще има нещо, независимо дали става въпрос за услуги или производство, което може да генерира типа растеж, който е отчаяно необходим -  широкообхватен, мащабен и устойчив.

Работните места в сферата на услугите за бизнеса се умножават, но много от предлагащите средни и високи доходи са в области, като финанси и технологии, които обикновено изискват напреднали умения и образователни нива, далеч над това, което имат повечето хора в развиващите се страни.

В Индия почти половината от завършилите колеж нямат уменията, от които се нуждаят за тези работни места, според образователната платформа Wheebox.

Несъответствието е навсякъде. Докладът „Бъдещето на работните места“, публикуван миналата година от Световния икономически форум, установи, че 6 от 10 работници ще имат нужда от преквалификация през следващите три години, но огромното мнозинство няма да имат достъп до нея.

Други видове работни места в сферата на услугите също се разпространяват, но много от тях не са нито добре платени, нито годни за износ. Един бръснар в Бенгалуру, например, не може да ви обслужи, ако сте в Бруклин.

По-малък и по-неравномерен растеж

Според изследователи от университета в Йейл, в Индия и няколко държави в Африка на юг от Сахара селскостопанските работници се насочват към работни места в сферата на услугите и повишават производителността и доходите си.

При отслабваща глобална икономика, развиващите се страни ще трябва да изтръгнат всяка частица растеж, която могат, от всяко "кътче "на своите икономики. 

"Индустриалната политика е от съществено значение, но тя трябва да се съсредоточи върху по-малките фирми за услуги и домакинствата, защото това ще бъде източникът на по-голямата част от бъдещия растеж", смята Дани Родрик от Харвард.

Той и други негови колеги предупреждават, че дори и при това положение печалбите вероятно ще бъдат скромни и трудно достъпни. "Какъвто и растеж да успеем да постигнем, той определено ще е по-малък, отколкото в миналото“, категоричен е икономистът. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !