Покачването на лихвите по държавния дълг се случва в цяла Европа, но в България за повишаването на дохоността по държавните облигации има и вътрешни причини, включително и политически.

Това коментира в ефира на Дарик радио Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers.

"Служебният министър на финансите Росица Велкова наследява бюджет, приет от предишния парламент, в който са заложени редица социални мерки и един неприятно изглеждащ дефицит.

Хубавото за България е, че вече има парламент, който може да промени този бюджет и да предприеме известно "затягане на коланите", каза още Ваньов, който взе участие в рубриката "Портфейл" на Darik Business Review в сутрешния блок "Дарик кафе". 
 
Финансистът обясни, че доходността по държавния дълг се формира от два основни компонента. Единият е бенчмарка, който, в нашия случай, е доходността по немските държавни ценни книжа. Тоест, никой не би искал да получава по-малка доходност от български облигации, отколкото от немски. А вторият е кредитният спред - колко точно по-висока доходност иска да получи кредиторът, за да държи български облигации вместо немски. 

Той припомни, че тази доходност в последните пет години беше изключително ниска, като дори спадна под процент за известно време. През 2020 г. доходността по евровите облигации на България на външните пазари дори беше отрицателна. Тоест, инвеститорите бяха склонни да ни дават пари, за да имат наш дълг.

"През 2020 г., когато беше предпоследната ни емисия на външните пазари, България пласира 10- и 30-годишни ценни книжа за общо 2 млрд. евро, като доходността по 10-годишните беше малко над половин процент годишно до падежа.  

Днес 10-годишните български държавни ценни книжа се търгуват при доходност от почти 6% до падежа. Защо? Кредитният спред нарасна. Регионът, независимо кой с какъв дългов профил е, т. е. кой колко е задлължнял, стана по-рисков от началото на войната в Украйна - близо сме до нея, зависими се и сме малки", коментира Ваньов. 

По думите му, обаче, резкият скок на цената на финансиране за България се дължи и на вътрешни фактори. 

"Сега берем плодовете на една продължителна политика на няколко поредни финансови министерства и техните усилия да "приспят" дълговия пазар. От дълго време насам България не емитираше дълг. В продължение на почти три години нямаше почти никакви емисии, нито на вътрешния, нито на външния пазар.

Тезата на финансовия министър до 2020 г. беше, че на България не ѝ е нужен дълг и поддържа политика на бюджетен излишък. Да, но големите инвеститори в дълг спряха да инвестират в български ценни книжа, защото такива нямаше, намалиха лимитите си и ги пренасочиха към облигациите на други държави, например Румъния, със сходен рисков профил и по-висока доходност", заяви управляващият директор на MK Brokers.

По думите му, в резултат на тази политика българският дълг е загубил ликвидност, което означава интерес към него. 

"Сега, през септември тази година, което може би не беше най-правилният ход на Министерството на финансите, България излезе с един изключително сгъстен емисионен календар и намерение да емитира всяка седмица по 200 млн. на вътрешния пазар и поне една емисия на външния пазар.

На външния емисията беше сравнително успешна, но вътрешният пазар изглежда напълно "пресъхнал". Банките са основният играч на вътрешния пазар, но те нямат много свободна ликвидност и предпочитат да изчакват. Пенсионните фондове нямат достатъчно свободни средства, а останалите участнтици са сравнително малки", обясни Ваньов.

Той даде пример с Гърция, която в момента плаща 10-годишна доходност от 5%, а ние плащаме 5.75%. 

"Това значи много неща, но е резултат от изключително недалновидна, а през последните година-две - и хаотична политика от страна на държавата. България държеше пазара "заспал", а в един момент се сети, че ѝ трябва спешно финансиране, като дори не е ясно дори и защо ни трябва.

В момента страната ни подхожда "спешно" към въпроса за дълговото финансиране, въпреки повишените приходи от ДДС в резултат на инфлацията и въпреки че все още няма ясно разписани пакети от социални мерки за гражданите и за бизнеса. И въпреки това сигналът към пазарите е, че ни трябват спешно пари", каза още той. 

"Последнният компонент на серизоно сбърканата ни политика беше това, че предишният финансов министър Асен Василев, поне според мен, направи "залог", че войната в Украйна ще свърши сравнително бързо, а България има достатъчно финансови резерви, поради което няма нужда да бърза да рефинансира дълга си.

Но всъщност се случи точно обратното. Хърватия се финасира през март на 4% с 10-годишни книжа, а ние се финансираме на доста по-високи нива през септември. Ние трябваше да сме много по-гъвкави и това не важи само за сегашната ситуация, а поне десетилетие назад във времето. Трябваше да управляваме дълга си по-гъвкаво, защото истината е, че "дългови шампиони" няма", заяви Николай Ваньов. 

Той даде пример с Афганистан, който няма никакъв външен дълг, но със сигурност не е пример за просперираща държава. На другият полюс пък е Сингапур с близо 160% съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт. 

"Никой не може да каже с точност кое ниво на дълга е "добро" и кое е "лошо". Да, 176-те процента на Италия са плашещи, но проблемите винаги са структурни, те не са свъразни с проблема за дълга.

Да забравим за момент, че говорим за държавните финанси и вземем за пример личниия портфейл на едно семейство. Всички сме достатъчно разумни да знаем, че е не е най-добрата идея да вземеш дълг, независимо от лихвите, да изтеглиш потребителски кредит, за да отидеш на Малдивите.

И в същото време, ако заемът е за инвестиция в дома, това е доста по-устойчиво. Или пък, ако вземем за пример една фирма, която тегли кредити, за да дава заплати и бонуси на служителите си, то едва ли я чака много добро бъдеще", каза още финансистът. 

Когато държавата има програма за инвестиции в инфраструктура, образование и други неща, които биха довели до растеж в бъдеще и допълнителни приходи, то тогава дългът е нещо съвсем приемливо.

България обаче, според него, е изпуснала едни дълъг период от време, в който тази операция беше възможна. Този дълг, ако беше изтеглен тогава, можеше дори да се държи под формата на фискален резерв, макар и с плащането на известна "цена" под формата на отрицателни лихви, които бяха нормата допреди две години, коментира той.  

"Преди две години ние преминахме добре през кризата с COVID-19, нямаше вълна от фалити, нямаше ръст на лошите кредити, краят на пандемията дори беше последван от период на бурен икономически растеж. Тоест, нещата бяха поставени правилно тогава и въпросът е къде сбъркахме, за да се стигне до настоящата ситуация.

Истината е, че проблемът е политически и не е свързан с нивото на дълга или неговите параметри. И доходността по дълга, и нивото на задлъжнялост имат навика да се променят много бързо. Те дават просто една момента картина. Нищо страшно не значат в дългосрочен план, но и нищо кой знае колко добро", обясни Николай Ваньов.  

По повод на полезния ход, който България има, той трябва да е свързан с това да се търси малко по-балансиран бюджет. 

"Защото 16 млрд. лв., при текущото ниво на ликвидност на местните и международните пазари, догодина няма да можем да намерим. Време е да си помислим какво можем да направим и със сигурност този дефицит трябва да бъде съкратен поне наполовина, защото с 6.6% дефицит, заложени в настоящия бюджет, ние рискуваме да си затворим вратата към еврозоната, което вече ще е причина за много сериозен стратегически упадък", прогнозира експертът. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !