Защо страхът завладя финансовите пазари?

Историята показва, че септември е най-лошият месец за Уолстрийт. През останалата част от годината цените на акциите са склонни по-скоро да се покачват, отколкото да се понижават.

От 1928 г. насам съотношението на месечните печалби към месечните загуби в широкия американски борсов индекс S&P 500, с изключение на септември, е около 60 към 40.

Но изглежда, че есенният хлад оказва влияние върху психиката на пазара. През септември индексът се понижава в 55% от случаите за последните 95 години.

Същото е на път да се случи и тази година, тъй като от началото на месеца индикаторът е загубил над 5% от стойността си, пише The Economist.

Подобен календарен ефект противоречи на идеята, че финансовите пазари са ефективни. В края на краищата, цените на активите би трябвало да се движат само в отговор на постъпващата информация за икономиката, приходите, паричните потоци, дивидентите и т.н.

За останалите колебания, особено предсказуемите, се предполага, че ще бъдат идентифицирани, използвани и елиминирани от пазарните участници.

През настоящия септември инвеститорите приеха, че високите лихвени проценти, най-вече в САЩ, но и на други места по света, ще останат такива за дълъг период от време.

Фед: Лихвите остават без промяна, но битката с инфлацията продължава

Централните банки охладиха ентусиазма на инвеститорите

Спадът на индексите беше предизвикан от маратонската сесия от заседания на водещите централни банки, посветени на паричната политика. Тя започна от Федералния резерв на САЩ на 20 септември и приключи два дни и 11 централни банки по-късно.

С изключение на Японската централна банка, която запази краткосрочния си лихвен процент на отрицателна територия, всички големи финансови институции повториха съобщението „по-високи лихви за по-дълго“.

Преди това главният икономист на Bank of England Хю Пил оприличи траекторията на лихвите по-скоро на Тейбъл Маунтин (плосък връх с изглед към Кейптаун), отколкото на стръмния Матерхорн на швейцарско-италианската граница.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард повиши лихвите и говори за „дългата надпревара", в която се намира европейската икономика.

Ръководителите на Фед предположиха, че техният референтен лихвен процент, който в момента е на ниво между 5.25% и 5.5%, ще се задържи над 5% поне до края на 2024 г.

За пазара на облигации това просто потвърди очакванията, които се трупаха през цялото лято. Доходността на двугодишните държавни облигации на САЩ, които са особено чувствителни към краткосрочните очаквания за паричната политика, стабилно се повиши от 3.8% в началото на май до 5.1% към днешна дата.

По-дългосрочните лихвени проценти също се повишават и то не само в Америка, където доходността на десетгодишните държавни облигации достигна 16-годишен връх от 4.5%.

Десетгодишните германски облигации сега имат доходност от 2.8% - повече от когато и да било от 2011 г. насам. Доходността на британските 10-годишни ДЦК е много близо до историческите си върхове от миналата есен, които тогава бяха достигнати заради бързите разпродажби и срива на пазара.

В същото време, подхранван от стабилната икономика на САЩ и очакванията, че нейните лихви ще достигнат по-високо плато от тези на останалите водещи икономики, доларът поскъпна значително.

Доларовият индекс, който следи представянето на "зелените пари", в сравнение с шест други основни валути, се повиши със 7% от спада си през юли.

Ръстът на Уолстрийт увеличи богатството на американците до рекордни нива

Защо борсовите индекси закъсняха с реакцията си?

В сравнение с пазарите на облигации и валутните пазари, борсовите индекси като че ли приеха по-бавно перспективата за запазването на високите лихвени проценти. Но същото така е вярно, че разходите по заемите не са единственият двигател на капиталовия пазар.

Инвеститорите са обхванати от еуфория относно потенциала за печалбите на изкуствения интелект (AI) и привидно неизчерпаемата американска икономика.

С други думи, перспективата за бързо растящи печалби може да оправдае оптимистичния фондов пазар, дори в лицето на строгата парична политика.

Тъй като акциите са по-рискови от облигациите, те би трябвало да предлагат по-висока очаквана възвръщаемост като компенсация. Измерването на тази допълнителна очаквана възвръщаемост е трудно, но един от начините е чрез сравняване на доходността на фондовата борса (очакваната печалба на акция, разделена на цената ѝ) с доходността на по-сигурните държавни облигации.

Към момента разликата между очакваната възвръщаемост на борсовия индекс S&P 500 и десетгодишните съкровищни облигации на САЩ е спаднала само до един процентен пункт, което е най-ниското ниво от т. нар. "дотком балон" в началото на века.

Едно от обясненията е, че инвеститорите са толкова уверени в основните печалби на своите акции, че почти не изискват никаква допълнителна възвръщаемост, за да отчетат риска от евентуално разочарование.

Но подобно заключение изглежда странно, на фона на икономическия растеж, който, макар и стабилен, вероятно не е "избягал" напълно от бизнес цикъла, както показват неотдавнашните разочароващи данни за доверието на потребителите и жилищния пазар.

Още по-екзотичен изглежда подобен извод по отношение на потенциалните печалби от AI, който все още е развиваща се технология и ефектът ѝ върху финансовите резултати на фирмите не е "тестван" на практика.

Алтернативата е, че досега инвеститорите просто не са вярвали, че лихвените проценти ще останат високи толкова дълго, колкото пазарът на облигации, например, е очаквал.

Ако случаят е такъв и те едва сега започват да се колебаят, следващите няколко месеца може да са още по-жестоки от ежегодното септемврийско "захлаждане", пише още изданието.