На 17 септември София празнува. Денят на столицата е и православният празник на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Ето и 17 факта за града, който „расте, но не старее“:

София е най-големият град в страната. Данните на ГРАО към към 15 юни 2022 г. сочат, че тук живеят 1 276 909 души с настоящ и 1 379 874 души с постоянен адрес.

Според преброяването от 2011 г. софиянци представляват 17.5% от населението на България.

Pixabay

София е на 12-о място по брой жители в Европейския съюз. Преди нея е Мюнхен, а след нея – Милано. Следващият български град в класацията – Пловдив, се нарежда на 68 позиция, а Варна – на 76-а.

Столицата на България е четвъртата по височина столица в Европа. Тя е заобиколена от пет планини: Витоша и Плана от юг, Стара планина от север, Люлин планина от запад и Лозенска планина от изток.

1/6 от промишленото производство на България е съсредоточено в София.

Проф. Марин Дринов предлага София за столица на България заради средищното й разположение, отдалечеността й от турската граница и славата й на древен град. Тя е обявена за такава на 3 април 1879 г.

Днес землището на града е с площ от 492 км. км. То граничи със землищата на 3 града и 35 села.

Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Витиня.

През столицата текат реките Владайска, Перловска, Искър, Лесновска, Суходолска, Боянска и река Блато. В София има 15 находища на минерална вода с общ дебит на водите 130 л/с.

Реките на София

Pixabay

Столицата на България се намира на 244 км от северномакедонската столица Скопие. Разстоянието до румънската столица Букурещ е 384 км, до сръбската столица Белград е 393 км, до най-големия турски град Истанбул е 550 км, а до гръцката столица Атина - 791 км.

Средната годишна температура в София е 10.6 °C. В най-студените зимни дни градусите температурите могат да паднат до –15 °C. През най-студения сезон в столицата има средно по 58 дни със снежна покривка. В най-горещите летни дни температурите могат да скочат над 35 °C.

Столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-мърсен въздух, като фактор за това играе не само автомобилният транспорт, но и големите ТЕЦ-ове, разположени на тяхна територия.

Булевард „Цар Освободител“ е застлан с жълтите павета, които се превръщат в символ на столицата, в началото на XX в. Легенда разказва, че те са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите – те са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров.

Най-кървавият атентат в столицата се случва на 16 април 1925 г. (Велики четвъртък). Той е извършен в църквата „Света Неделя“ от дейци на военното крило на БКП, като са убити 170 души, а ранените са 500.

Pixabay

При жестоки бомбардировки над София по време на Втората световна война са взривени и опожарени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души и са разрушени 12 657 сгради.

В началото на 1998 г. са открити първите станции на Софийското метро. Това е първият метрополитен в страната, по чието разширение се работи и до днес.

Най-високата сграда в страната се намира в София. Това е Капитал Форт, завършена през 2015 г., която е разположена на бул. „Цариградско шосе“. И следващите три сгради в класацията са в столицата – това са Милениум център – Сграда 1 и 2, както и хотел Родина.