Докато страните се надпреварват да разработват собствени алгоритми за генеративен изкуствен интелект (AI), високотехнологична Япония вече изостава в това отношение.

Генеративният AI е най-популярната тема в технологичната сфера, откакто OpenAI представи своя чатбот ChatGPT. Технологични пробиви в сферата на генеративния изкуствен интелект имат потенциала да доведат до 7% ръст на глобалния БВП на стойност близо 7 трлн. долара през следващото десетилетие, според проучване на Goldman Sachs.

От ключово значение за развитието на генеративния AI са големите езикови модели (LLM), които стоят зад продукти, като ChatGPT и Ernie Bot на Baidu, които са способни да обработват данни, за да генерират текст и друго съдържание.

Япония в момента изостава зад САЩ, Китай и ЕС в разработването на тези алгоритми, казва пред CNBC Нориюку Коджима, съосновател на японския стартъп в сферата на големите езикови модели Kotoba Technology.

Китайски организации, сред които технологичните гиганти Alibaba и Tencent, са създали най-малко 79 големи езикови модела в страната през последните три години, информира Reuters през май.

Щатски технологични гиганти, като OpenAI, Microsoft, Google и Meta, играят значителна роля за напредъка на страната в LLM сферата, казва Коджима. Япония обаче изостава зад САЩ, Китай и Европа по отношение на скоростта и мащабите на развитие на LLM.

“Изоставащата позиция на Япония по отношение на генеративния изкуствен интелект до голяма степен се дължи на нейните недостатъци при дълбокото обучение и по-обширното разработване на софтуер,” казва Коджима.

Дълбокото обучение изисква “силна общност от софтуерни инженери”, които да разработват необходимата инфраструктура и приложения, допълва Коджима.

Япония обаче ще изпитва недостиг на 789 000 софтуерни инженери до 2030 г., според Министерството на икономиката, търговията и индустрията.

Страната в момента е 28-о място от 63 страни по отношение на технологичния познания, според световната класация на IMD за Дигитална конкурентоспособност.

Япония също така е изправена пред хардуерни предизвикателства, тъй като големите езикови модели трябва да бъдат обучавани със суперкомпютри с изкуствен интелект, като Vela на IBM и системата на Microsoft, която ползва облака Azure.

Нито една частна компания в Япония обаче не притежава собствена “машина от световна класа” с подобни способности, информира Nikkei Asia.

По тази причина контролираните от правителството суперкомпютри, като Fugaku, “държат ключа” към успехите на Япония в сферата на LLMs, обяснява Коджима.

“Достъпът до подобни суперкомпютри формира гръбнака на развитието на LLM, тъй като традиционно това е най-бавната част от процеса,” обяснява той.

Как могат да помогнат японските суперкомпютри?

Токийският технологичен институт и университетът Тохоку планират да използват Fugaku за разработката на големи езикови модели, базирани предимно на данни от Япония в сътрудничество с разработчиците на суперкомпютри Fujitsu и Riken, обявиха през май от Fujitsu.

Те планират да публикуват резултатите от своите изследвания през 2024 г., за да помогнат на други японски изследователи и инженери да разработват големи езикови модели, допълват от Fujitsu.

Японското правителство също така ще инвестира 6.8 млрд. йени (48.2 млн. долара), или около половината от общата сума, за създаването на нов суперкомпютър в Хокайдо, който ще започне работа най-рано през следващата година, информира Nikkei Asia.

Суперкомпютърът ще специализира в обичение на големи езикови модели, за да насърчава разработването на генеративен AI в Япония.

Големите японски технологичния компании също се намесват в играта. През юни мобилното подразделението на SoftBank обяви, че планира да разработи собствена платформа за генеративен AI.

Главният изпълнителен директор на SoftBank Масайоши Сон също потвърди, че компанията ще засили фокуса си върху AI.

Притежаваната от SoftBank компания за проектирана на чипове Arm се очаква да се листва на борсата в САЩ тази година. “Това ще бъде най-голямото IPO в света,” според Амир Анварзадех, пазарен анализатор в Asymmetric Advisors.

IPO-то ще осигури сериозна сума за SoftBank, която обяви 4.3 трлн. йена загуби на своя Vision Fund за финансовата година, приключила на 31 март.

Arm първоначално възнамеряваше да набере между 8 и 10 млрд. долара. След като търсенето на чипове скочи значително обаче, Анварзадех смята, че Arm би могла да набере между 50 и 60 млрд долара, или “85% от пазарната капитализация на SoftBank.”

Според него, цената на акциите на SoftBank вероятно ще нарасне, но това не гарантира успех на нейните AI начинания. “Фундаментално, не смятам, че SoftBank е спасителят на AI в Япония,” допълва той.

Японската телекомуникационна компания NTT също обяви, че планира да разработи собствен голям езиков модел тази финансова година.

NTT ще инвестира 8 трлн, йени в следващите пет години в сфери на растеж, като центрове за данни и AI, което е с 50% повече от предишните нива на инвестиции.

Японски медии информираха, че компанията за дигитална реклама CyberAgent е пуснала LLM през май, който дава възможност на компаниите да създава инструменти за чатботове с изкуствен интелект.

Според компанията, това е един от малкото “модели, специализиращи в японски език и култура.”

Макар все още да има да наваксва като цяло в сферата на генеративния AI, Япония бележи напредък с тези усилия в частния сектор.

AI регулациите в Япония

Засиленото участие на японските компании в развитието на генеративния AI съвпада с положителната нагласа по отношение на използването на изкуствения интелект в други сектори.

Над 60% от компаниите в Япония имат положителна нагласа към използването на генеративен AI в дейността си, докато 9.1% вече го правят, според проучване на Teikoku Databank.

Hitachi създаде център за генеративен AI с цел насърчаването на безопасното и ефективно използване на технологията от страна на служителите, обявиха от компанията през май.

Япония дори ще обмисли използването на AI технология, като ChatGPT, от страна на държавните органи, ако проблемите с поверителността и киберсигурността бъдат разрешени, заяви секретарят на кабинета Хирокадзу Мацуно.