Златото е един от най-ковките елементи на нашата планета. На теория той може да бъде изкован във форма, по-тънка от дължината на вълната на видимата светлина.

Какво обаче се крие зад неговите свойства и те ли го правят толкова ценен?

На първо място е много важно да се направи разграничение между ковкостта и твърдостта. Ковкостта е мярка за това доколко даден материал може да бъде изкован в нова форма, без да се счупи. 

Някои метали буквално се раздробяват, когато бъдат ударени след определен момент на деформация. Една унция злато обаче (около 28 грама) може да бъде накована в лист с размери от 25 квадратни метра, а златният филм може да бъде изключително тънък - една десетохилядна от милиметъра. 

Твърдостта е съвсем различно свойство и зависи от това как се тества здравината на материала. Въз основа на скалата на Моос, която измерва доколко материалът издържа на надраскване, най-мекият метал е цезият, който може да се реже с нож за масло.

За титлата "най-мек метал" обаче може да кандидатства и живакът, който при стайна температура е в течна форма и се деформира по-лесно от златото. 

Ковкостта на златото вероятно се дължи на два фактора - неговата атомна структура и начина, по който неговите атоми се свързват заедно.

"Златото притежава така наречената лицево-центрирана кубична кристална структура. В тази структура всеки атом е заобиколен от 12 съседни атома.

Подреждането на атомите в лицево-центрирана кубична решетка позволява лесна деформация, без да се нарушава цялостната структура на материала“, обяснява Дрор Фикслер, инженер по електрооптика и директор на Института за нанотехнологии и съвременни материали Бар-Илан в Израел, цитиран от електронното издание Live Science.

Освен това златото е метал. Това означава, че неговите атоми се държат заедно чрез метални връзки, при които най-външните електрони на всеки атом са свободни да се движат около цялостната структура на материала. 

„Този делокализиран електронен облак позволява на атомите лесно да се плъзгат един покрай друг, правейки метала ковък“, казва Фикслер.

Тези фактори обаче не са достатъчни, за да обяснят ковкостта на златото. Медта и среброто споделят същата електронна конфигурация и се свързват по същия начин. Но те не са толкова податливи на обработка, колкото златото. Това означава, че има и друго обяснение. 

Металите често не са един голям кристал, а са съставени от множество малки кристали, които са известни и като "зърна". Проучването на университета в Лийдс от 1977 г. предполага, че размерът на зърната, които образува златото, може да обясни неговата ковкост.

Известно е, че златото много трудно се свързва с други химични елементи. Това означава, че златните зърна не са опетнени със слоеве от оксиди по повърхността им, както биха могли да бъдат медните и сребърните.

Тези оксиди правят фрагментацията на медта и среброто по-лесна. А отсъствието им помага на златото да се запази по-ковко от останалите метали.

Именно липсата на корозия е едно от свойствата на златото, което го прави подходящо за производството на монети като разплащателно средство. Тази негова характеристика е забелязана още в древността и до ден днешен остава в основата на статута му като ценен метал.