Ако прочетете някоя от историите за Трейси Брит Куул, има голяма вероятност да попаднете на една и съща интересна случка. След като се дипломира от бизнес училището на Харвардския университет през 2009 г., тя изпраща по пощата писмо до председателя на Berkshire Hathaway Уорън Бъфет с молба да започне работа в легендарната компания. След като се среща с Оракула от Омаха, тя получава работа и е назначена за финансова асистентка на Бъфет.

След като започва работа в компанията, тя започва да се издига бързо в йерархията. Брит Куул става главен изпълнителен директор на притежаваната от Berkshire компания Pampered Chef и си създава репутация на ръководител, който решава бързо проблеми в изпитващи затруднения компании. Бъфет дори и измисля прякора “пожарникарят,” в интервю за Wall Street Journal.

През 2020 г. Брит Куул съосновава собствена компания за дялово инвестиране - Kanbrick, чиято инвестиционна философия наподобява тази на Berkshire, но е изградена около уникалните ѝ ръководни умения и способност за изграждане на компании “тухла по тухла”.

Писмото и невероятният успех, до което то води, е нещото, което изучаващи MBA и начинаещи предприемачи си мечтаят. Вероятността може да изглежда като едно на милион. И вероятно е било точно така, но Бритни Куул е била готова да опита.

“Рискът е доста малък  — просто някой може да каже "не". Така че защо да не опитате?”, казва тя пред CNBC.

Когато упоритостта и дебелокожието се отплащат

Брит Куул прекарва по-голяма част от детството си, продавайки продукцията на семейната ферма в Манхатън, Канзас, където много пъти чувала думата “не”.

“Това бе страхотна тренировъчна площадка, защото трябва да продаваш продукцията си и да разговаряш с хората. Трябва да питаш и получаваш много откази, защото те не се интересуват от нещо,” казва тя. “Там свикнах и нямах никакъв проблем с това, че хората ми казват ‘не.’”

Като гимназистка Брит Куул започва да пише писма до различни организации, за които искала да научи повече. “Исках да ми изпращат брошури, а много от тях не ми отговаряха,” казва тя.

Като студент тя пише до различни компании, на които се възхищавала. “Установих, че когато активно се опитвам да се свържа с хората по един продуктивен и уважителен начин, повечето от тях не отговарят или казват ‘не,’ но една малка група казват ‘да.’”

Към последната група спадат главните изпълнителни директори на Morgan Stanley и Bear Stearns. Когато Брит Куул се среща с тях, тя идва с добре подготвени и проучени въпроси.

Брит Куул оприличава всичко това на кандидатстването си в колежа, за който трябва да плаща сама. Преди дните на търсенето в интернет, “Прегледах два справочника от 400 страници и проверих всяка стипендия, за която можех да кандидатствам и кандидатствах,” казва тя.

Много колеги ми казаха “не”, но някои казаха “да.”

За Брит Куул намирането на тези отговори „да“ е свързано с това човек да има постоянството да изтърпи много отговори „не“. 

“Изисква се дисциплина и в същото време енергия, както и човек да инвестира в това.”