Годишната инфлация в страната се очаква да възлезе на 3% средно за 2024  г. и да се забави до 2.3% в края на годината. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Българската народна банка към март.

Според експертите, освен на базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканията за спадове на международните цени на енергийни суровини (петрол, електричество, природен газ), както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени.

От централната банка са на мнение, че темповете на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция ще продължат да оказват влияние за по-слабо пренасяне от страна на фирмите на пониженията на международните цени на основни енергийни и селскостопански суровини най-вече върху цените на хранителните продукти и услугите в България.

Именно това е и причината да се прогнозира, че тези групи ще имат най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2024  г.

От своя страна, положителният принос на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия ще се свие значително спрямо предходната година, което се дължи главно на заложените в прогнозата понижения на цените на някои лекарствени продукти, допълват още експертите.

От БНБ прогнозират, че темпът на нарастване на потребителските цени ще възлезе на 2.7% в края на 2025  г. и ще остане на същото ниво в края на 2026  г., като това развитие отразява главно заложената в техническите допускания динамика на цените на хранителните и енергийните суровини на международните пазари.

Базисните компоненти и хранителните продукти се очаква да продължат да бъдат групите с най-висок положителен принос за инфлацията през 2025 г. и 2026 г. в съответствие с прогнозираното запазване на силно потребителско търсене в страната и продължаващото увеличение на разходите за труд на единица продукция.

Промяна в прогнозата спрямо 3 месеца по-рано

Прогнозата за инфлацията в края на 2024  г. е ревизирана в посока по-слабо нарастване на потребителските цени (с -0.8  процентни пункта), което се определя от съществени ревизии към по-ниска инфлация в групите на административно определяните цени и базисните компоненти.

Ревизията при инфлацията в групата на стоките и услугите с административно определяни цени (с -2.3  процентни пункта) е в посока по-бавно нарастване на потребителските цени, което се дължи на нова информация относно предприетите от правителството дискреционни мерки във връзка с намаляване на цената на определени лекарствени продукти.

Базисната инфлация също е ревизирана в посока по-слаб растеж (с -1.6 процентни пункта) поради постъпилите отчетни данни, показващи по-бързо от прогнозираното забавяне на годишния темп на нарастване на цените както на услугите, така и на промишлените стоки, а очакваното нарастване на разходите за труд на единица продукция е по-слабо спрямо предходната прогноза. 

Прогнозата за годишната инфлация в края на 2025  г. и в края на 2026  г. е ревизирана в посока по-бавен растеж на цените спрямо прогнозата от декември 2023  г., съответно с 0.4 и 0.2  процентни пункта.

Това се дължи главно на корекции при цените на услугите поради низходяща ревизия на темпа на нарастване на разходите за труд на единица продукция и на промишлените стоки предвид високия им вносен компонент, както и на прогнозираното по-силно забавяне на базисната инфлация в еврозоната спрямо очакванията от предходната ни прогноза.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !