Служителите губят стотици хиляди левове от заплата в плик

Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в плик.

Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Заплата в плик“ , организирана от Национална агенция за приходите.

Работодателите, които плащат заплатите на своите служители „под масата“, са микро, малки и по-рядко средни и големи предприятия, сочат още данните на НАП.

Най-ефективният подход за справянето с риска от укриване на доходите е информиране на обществото за това какви са загубите и негативите от недекларирания труд за всички заинтересовани страни, както и ползите от спазването на закона, смятат участниците в кръглата маса, сред които са представители на властите, работодателските организации и синдикатите.

Инспектори на НАП и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство. Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че наемат работници без договор.

Често в такива предприятия служителите са сключили четиричасов трудов договор, а работят 8 часа или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.

„Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв.“, според Антония Иванова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП, която демонстрира възможностите на калкулатора на загубите в сайта www.zaplatavplik.bg.

„Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици“, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция „Управление на риска“.