Централните банки на развитите икономики очакват делът на златото в световните резерви да нарасне за сметка на щатския долар, пише Financial Times.

Почти 60% от централните банки на богатите страни вярват, че делът на златото в глобалните резерви ще нарасне през следващите пет години спрямо 38% от анкетираните миналата година, според годишно проучване, проведено от Световния златен съвет.

Около 13 на сто от развитите икономики планират да увеличат златните си запаси през следващата година спрямо около 8 на сто през миналата година, което е най-високото ниво от началото на проучването. По този начин те следват примера на централните банки на развиващите се пазари, които са основните купувачи на злато след световната финансова криза от 2008 г.

Междувременно, нарастващ дял от развитите икономики (56% сега спрямо 46% миналата година) смятат, че делът на долара в глобалните резерви ще спадне през следващите пет години. Сред финансовите регулатори на нововъзникващите пазари 64% споделят това мнение.

Търсенето на злато, което остава силно въпреки рязкото покачване в цената на жълтия метал тази година, подчертава отлива на интерес към долара, тъй като централните банки се стремят да диверсифицират своите притежания чрез алтернативни валути и активи, особено след наложените санкции от страна на САЩ срещу Русия след инвазията ѝ в Украйна.  

Проучването на Световния златен съвет, което се провежда от пет години насам, установява, че рекорден дял от централните банки възнамеряват да увеличат своите златни резерви през следващите 12 месеца - 29% от респондентите. За сравнение, на нововъзникващите пазари близо 40% планират да увеличат активите си в злато.

Основните причини, цитирани от централните банкери за увеличаващия се интерес към ценния метал, са дългосрочната му стойност, ефективността по време на криза и ролята му като ефективен диверсификатор.

Централните банки са добавили повече от 1000 тона злато към резервите си както през 2022 г., така и през 2023 г., според Световния златен съвет. Санкциите на САЩ върху деноминираните в долари активи на Русия предизвикаха "треска за кюлчета", чиято стойност не зависи от нито едно правителство или банка, за разлика от конвенционалните валути.

Последователните години на рекордно изкупуване, чиито темпове продължиха и през тази година, бяха движещ фактор зад поскъпването на златото до близо 2450 долара за тройунция миналия месец. То е нараснало с 42% от началото на конфликта в ивицата Газа през октомври.

Делът на долара в глобалните валутни резерви (без да се смятат златните активи) се срина от над 70% през 2000 г. до около 55% миналата година. Ако се добави и златото, делът на долара е паднал под 50 на сто, се посочва още в анализа.

Въпреки че китайският юан постигна известни печалби като резервна валута, заради несигурността, надвиснала над икономиката на страната, делът на централните банки, които очакват той да увеличи дела си в глобалните резерви, спада от 79% миналата на 59% тази година.