От днес започва ежегодният мониторинг на кафяви мечки у нас.

Той ще продължи една седмица, като целта е да се установят тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на вида в България, съобщават от Министерството на околната среда и водите.

Какво представлява мониторингът?

В рамките на мониторинга ще бъдат посетени основните територии, които са постоянно населени от кафявите мечки: планините Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина.

По време на наблюденията ще се събира информация за размера и вида на откритите следи от лапи, както и следи от жизнената дейност на кафявата мечка – екскременти, хранително и маркировъчно поведение. На място ще се попълва информация и за регистрирани заплахи за вида.

В на територията на три ловни стопанства в Западните Родопи ще бъдат поставени 14 фотокамери, които в рамките на един месец ще събират информация за денонощната активност на кафявите мечки.

Следи от кафява мечка; ©Министерство на околната среда и водите
Следи от кафява мечка; ©Министерство на околната среда и водите

Кафявите мечки у нас

Кафявата мечка (Ursus arctos) е вид с най-висока защита съгласно европейското и българското законодателство.

България, заедно с Хърватия, Словения, Албания, Черна Гора, Гърция, Сърбия, Румъния и Северна Македония, е сред малкото страни със запазена популация на кафява мечка в Европа. 

През последните месеци се съобщава за зачестили случаи на навлизане на мечки в населени места в Стара планина. Властите работят по програми за намаляване на вероятността от възникване на конфликт между мечката и човека.

През последните години са раздадени около 400 електропастира, обучавани са пастирски кучета, разработвани са проекти, свързани с превенция, а от 2007 г. насам се изплащат обезщетения за нанесени щети от мечка върху домашни животни и пчелини.

Данни на министерството сочат, че за 2023 г. за територията на РИОСВ – Велико Търново са заведени и изплатени над 20 щети на стойност над 15 400 лева, а за 2024 г. броят на изплатените щети в региона е 7 на обща стойност 4 187 лв.

За сравнение, за същия период в района на Западните Родопи, където се срещат най-много мечки, са изплатени 137 щети на стойност около 219 000 лв.

През тази година до настоящия момент за РИОСВ - Велико Търново има изплатени 4 щети на стойност 5 490 лв., а за същия период в РИОСВ - Смолян регистрираните щети са 65 и са изплатени около 132 000 лв. 

Въпреки че видът е защитен, законът предвижда отстрел на проблемни екземпляри, които нанасят регулярно щети или поведението им е заплаха за хората. Разрешителни се издават от Министерство на земеделието и храните, като за 2024 г. те са пет.

Следи от кафява мечка; ©Министерство на околната среда и водите
Следи от кафява мечка; ©Министерство на околната среда и водите

За какво ще послужат данните?

Данните от мониторинга служат за оценка на числеността на вида и на състоянието на кафявите мечки у нас. 

Паралелно с теренните наблюдения продължава и събирането на генетични проби от кафяви мечки по пилотен проект за ДНК мониторинг на вида, който ще позволи прецизно определяне на броя и структурата на популацията.

Получените данни ще бъдат използвани за подобряване на опазването и управлението на кафявата мечка и намаляване на конфликтите между хора и диви животни.

В теренните наблюдения участват експерти и специалисти на Министерство на околната среда и водите, ИАОС, представители на всички регионални инспекции по околната среда и водите и дирекциите на трите национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан.

Мониторингът се осъществява съвместно със служители на държавните ловни и горски стопанства към пет държавни предприятия. Той се организира от служители на отдел „Мониторинг на биологичното разнообразие и горските екосистеми“ в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !