В съвременния свят GPS технологията се използва в много аспекти от ежедневието - от мобилните устройства и автомобилите до работата на фермерите на полето.

През 1957 г. е изстрелян първият спътник, който успешно обикаля около Земята. Тогава никой не е подозирал, че този сателит, наречен Спутник, ще постави началото на технологичен скок, продължил няколко десетилетия.

В началото на 60-те години американският флот разработва първата сателитна навигационна система, благодарение на която подводниците с балистични ракети могат да получават точна информация за местоположението си.

Тази технология става достъпна за масовия потребител през 80-те години на миналия век, а през 1996 г. Министерството на отбраната на САЩ официално нарича системата Глобална система за позициониране (GPS).

Едва в края на 90-те години фермерите започват да възприемат GPS и ползите от нея, но след това тя напълно трансформира селскостопанската индустрия.

Тази трансформация продължава и в наши дни, пише в свой анализ за електронното издание Space.com управителят на StarFire Network Ал Савидж. Поделението е част от технологичното звено на американския производител на селскостопанска техника John Deere.

Как GPS технологиите помагат на селското стопанство?

В ежедневието GPS се използва най-често в навигационните системи на смартфоните или в превозните средства, но за селскостопанската индустрия сателитната система предоставя много повече възможности.

В представите на много хора селското стопанство използва остарели практики, които не са се променили от десетилетия, но всъщност, съвременното земеделие използва технологиите по най-различни начини.

Селскостопанската индустрия използва широк набор от устройства, включително сензори, IoT (интернет на нещата), изкуствен интелект (AI) и машинно обучение, всички от които работят заедно с GPS. Очаква се световното население да достигне 9.8 милиарда до 2050 г., което ще доведе до по-високо търсене на хранителни продукти, съчетано с продължаващото въздействие на изменението на климата.

Това означава, че фермерите ще бъдат изправени пред предизвикателството да произвеждат повече чрез подобряване на операциите си с всяка изминала година.

Експериментирането с нови практики или допускането на грешки имат пряко въздействие върху резултатите и могат да означават по-ниски добиви в края на сезона или дори загуба на цяла реколта. Но комбинацията от IoT и сателитните технологии позволяват на фермерите да анализират данни от предишни години и да вземат решения, които могат да повлияят положително на текущия сезон.

Например, данните могат да помогнат на фермерите да се информират за най-добрите места за засаждане на семена въз основа на идентифицирани тенденции, разглеждащи минали успехи и неуспехи. В крайна сметка, комбинацията от технология и данни помага на фермерите да правят по-точни прогнози, което води до по-информирани решения, оптимален добив и по-малко загуби. А това, от своя страна, прави дейността на фермера икономически по-ефктевна и екологично по-устойчива за бъдещето.

При засаждането фермерите полагат основата на обработваемите си площи за цялата година. Използвайки сензори, те могат стратегически да засаждат семена на равномерно разстояние едно от друго, давайки на всяко семе възможно най-добрата възможност да достигне пълния си потенциал, без да се налага да се бори с други семена за ресурси, като слънчева светлина, вода и хранителни вещества.

С използването на данни стопаните разбират по-добре от какво се нуждаят техните култури, защото имат точна картина въз основа на информацията от последните няколко години. Способността за прецизно засаждане на семена, без припокриване и с точна информация за местоположението на всяко от тях, е само една от причините, поради които комбинацията от сателити и сензори е толкова важна в прецизното земеделие.

От засаждането на реколтата до самонасочващите се трактори

В средата на 90-те години на миналия век, докато светът е обсебен от първите мобилни телефони, селскостопанската индустрия започва активно да използва GPS за прецизно земеделие. Чрез комбиниране на данни за местоположението с показанията от сензорите на комбайните, фермерите успяват да определят добивите в различни области на полетата си. 

През 2003 г. е разработена първата система за самонасочване с точност до един инч. Това ниво на прецизност познолява на селскостопанските машини да се движат по права линия през полето и да избегнат прегазването на култури по време на следващите преминавания. 

В днешно време GPS позволява още по-голяма точност при позиционирането, което отваря възможности за фермерите да изградят технологии на базата на изкуствения интелект и да внесат прецизност във всички производствени стъпки.

GPS е неразделна част от въвеждането на нови технологии във фермите, като автономни трактори, интелигентни пръскачки с AI и по-добри инструменти за събиране на данни. 

Използвайки GPS, фермерите могат лесно да изчислят оптималните маршрути за трактора, който се движи автономно през полето, което пък им осигурява необходимото време да се занимават с други задачи или да прекарват ценно време с приятелите и семейството си. 

Норвегия - страната на фиордите, сьомгата и елените

Сателитната система и потенциала за още по-големи добиви 

Събирането и обработката на повече данни с по-висока скорост изисква развиваща се сателитна технология. Тъй като търсенето на храна се увеличава в световен мащаб, фермерите ще трябва да развият начина, по който управляват отглеждането на повече култури, като същевременно поддържат икономическа и екологична устойчивост. 

В бъдеще сателитите ще осигурят възможност за сканиране на все по-големи площи в по-кратък период от време, включително и такива, които не са свързани помежду си, за да помогнат на фермерите да управляват прецизно операциите си - от засаждането до прибирането на реколтата. 

Тъй като световното население продължава да нараства, развитието на селскостопанските технологии и GPS ще станат още по-необходими за изграждането на нови интелигентни селскостопански системи.

Тези разработки ще дадат възможност на фермерите да се възползват максимално от времето си, като същевременно осигуряват на човечеството храната, горивото и материалите, от които се нуждае, пише още Ал Савидж.