Представителите на близо 200 държави приключиха двуседмичните преговори в рамките на световната среща за климата в египетския курорт Шарм ел Шейх, като най-важното им постижение беше съгласието за създаване на фонд, който да помогне на най-бедните и уязвими страни да се справят с щетите от климатичните промени, съобщава The New York Times. 

Решението за компенсациите на климатичните щети отбеляза пробив по един от най-спорните въпроси в преговорите на ООН.

В продължение на повече от три десетилетия развиващите се нации настояваха загубите им да бъдат покрити от богатите индустриализирани икономики, тъй като техният въглероден отпечатък в историята е много по-висок. 

Но Съединените щати и някои други държави блокираха тази идея от страх, че могат да бъдат държани правно отговорни за емисиите на парникови газове, които водят до изменението на климата.

Споразумението, "изковано" през последните седмици в Египет, гласи, че никоя държава не може да носи правна отговорност за определени плащания или компенсации.

Сделката изисква сформирането на комитет с представители от 24 страни, който да работи през следващата година, за да избере под каква форма да се създаде фондът за климатични компенсации, кои страни трябва да дадат своя принос и къде трябва да се насочат средствата. Много други подробности също предстои да бъдат уточнени.

Създаването на въпросния климатичен фонд беше почти блокирано заради споровете, които избухнаха относно други елементи на споразумението, включително за това какви намаления на емисиите трябва да постигнат отделните държави и дали да се включи текст, който изрично призовава за постепенно премахване на изкопаемите горива от енергийния микс, включително въглищата, природния газ и петрола. 

Развиващите се нации, предимно от Азия, Африка, Латинска Америка, Карибите и Южния Пасифик, настояваха още от самото начало за поставянето на фонда за загуби и щети в официалния дневен ред на двуседмичната среща за климата.

Повечето от тях са на мнение, че това е въпрос на справедливост, отбелязвайки, че приносът им към кризата, която заплашва тяхното съществуване, е минимален.

Според тях, ако срещата беше приключила без разглеждане на проблема за климатичните компенсации, щеше се разглежда като морален провал.

Пакистан, който оглави групата от 134 развиващи се нации, настояващи за плащания за загуби и щети, причинени от климатичните промени, предостави ново напомняне за разрушителните сили на изменението на климата.

През лятото Пакистан претърпя опустошителни наводнения, които предизвикаха над 1500 смъртни случая, потапяйки една трета от страната под вода и причинявайки щети за 30 милиарда долара, въпреки че Пакистан допринася за по-малко от 1 процент от парниковите емисии в света.

Европейският съюз се съгласи с идеята за фонд за компенсации на загуби и щети, но настоя, че всяка помощ трябва да бъде фокусирана върху най-уязвимите нации и че помощта може да включва голямо разнообразие от опции, като нови застрахователни програми в допълнение към директните плащания.
 
Това остави Съединените щати, които са генерирали повече парникови газове в атмосферата от която и да е нация в историята, в ролята на последния опонент. Във финалните часове на преговорите обаче американски служители казаха, че ще приемат фонда за загуби и щети, с което сложиха край на дългогодишната блокада. 

Все още обаче са налице няколко сериозни пречки. САЩ и ЕС са категорични, че и Китай ще трябва да допринесе за новосъздадения фонд, под каквато и форма да бъде конструиран той. Освен това те са категорични, че Пекин не би трябвало да разчита на средства от него.

Понастоящем Организацията на обединените нации класифицира и Китай като развиваща се страна, което би я направило подходяща за климатични компенсации, въпреки че в момента тя е най-големият източник на парникови газове в света, както и втората по големина икономика. 

Китай обаче яростно се съпротивлява на идеята да бъде третиран като развита нация в глобалните преговори за климата.

Също така няма гаранция, че богатите държави ще депозират пари във фонда. Преди десетилетие Съединените щати, Европейският съюз и други богати източници на емисии обещаха да мобилизират 100 милиарда долара годишно за финансиране на борбата с климатичните промени до 2020 г., за да помогнат на по-бедните страни да преминат към чиста енергия и да се адаптират към бъдещите климатични рискове. Сумата обаче така и не беше достигната. 

Въпреки че американските дипломати се съгласиха да бъде създаден компенсационен фонд, парите ще трябва да бъдат отпуснати от Конгреса. Миналата година администрацията на президента Джо Байдън поиска 2.5 милиарда долара финансиране за климата, но осигури само 1 милиард и то в период, в който демократите контролираха и двете камари.

След като републиканците, които до голяма степен се противопоставят на помощта за климата, поемат Камарата на представителите през януари, перспективите Конгресът да одобри изцяло нов финансов пакет за климатични загуби и щети изглеждат неясни.

Няколко европейски държави обещават доброволно повече от 300 милиона долара за справяне със загубите и щетите, причинени от глобалното затопляне, като по-голямата част от тези пари отиват към нова застрахователна програма, която да помогне на уязвимите страни във възстановяването от природни бедствия.  

В допълнение към фонда за загуби и щети, развиващите се страни използваха преговорите за климата, за да настояват за реформи в две от най-големите кредитни институции в света - Световната банка и Международния валутен фонд.

Споразумението, постигнато в Шарм Ел Шейх, поставя на преден план възможността двете институции да плащат вноски във фонда за загуби и щети. Големият дълг е едно от основните препятствия, пред които са изправени развиващите се страни, за да могат да реагират адекватно на предизвиканите от климата кризи. 

Двуседмичната среща на върха, която трябваше да приключи в петък, се проточи до събота, тъй като преговарящите от близо 200 държави се сблъскаха по няколко трудни въпроса.

Един от тях беше дали нациите ще се стремят да запазят покачването на глобалните температури с не повече от 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - цел, която беше потвърдена на преговорите за климата миналата година в Глазгоу. Отвъд този праг, според учените, рискът от климатични катастрофи нараства значително.

Планетата вече се е затоплила средно с 1.1 градуса по Целзий и повечето представители на академичната общност са на мнение, че светът трябва да намали въглеродните си емисии по-бързи темпове, отколкото до момента, ако иска да ограничи затоплянето до 1.5 градуса по Целзий.

Настоящите прогнози показват, че средната глобална температура е на път да се увеличи с между 2.1 и 2.9 градуса по Целзий до края на този век.

Всяко допълнително затопляне може да означава още десетки милиони хора по света, изложени на животозастрашаващи горещи вълни, недостиг на вода и крайбрежни наводнения, предупреждават учените.

В свят, в който повишаването на температурата е ограничено до 1.5 градуса, все още може да има коралови рифове и летен арктически морски лед, докато в свят с 2 градуса повишение те най-вероятно ще изчезнат.

Една от най-големите пречки за постигането на договорка на тазгодишните преговори е бил хаотичният стил на управление на египетските домакини, чиято работа е да разберат опасенията на всяка страна и след това да посредничат за сделка.

Дипломатите се оплакват, че египетското президентство провеждало срещи посред нощ и позволявало на делегатите да видят само откъси от потенциалния финален текст. Техническите проблеми със звука, забавените сесии за преговори, липсата на лесен достъп до храна и вода също са попречили на разговорите, пише още изданието. 

Въпреки че конференцията трябваше да приключи в петък, преговарящите не постигнаха окончателно споразумение чак до неделя сутринта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !