- Европейският съюз призовава домакинствата да имат готовност да се справят сами поне през първите три дни от възникването на криза.
- Новите насоки целят да подготвят гражданите за широк спектър от заплахи – от природни бедствия до кибератаки и саботажи.
На 3 ноември еврокомисарят по въпросите на готовността, управлението на кризи и равенството Хаджа Лабиб представи новите насоки на ЕС за готовност при извънредни ситуации.
Целта на тези насоки е подготовката за кризи да стане част от ежедневието, като се гарантира, че домакинствата могат да задоволят основните си нужди поне през първите 72 часа – период, в който службите за спешна помощ вероятно ще бъдат силно натоварени.
Те обхващат широк спектър от дейности: от съхраняването на запаси за спешни случаи и сътрудничеството между хората, през вземането на решения в стресови ситуации и обучението по готовност още в ранна училищна възраст, до комуникирането на рисковете.
„Тези насоки бяха разработени съвместно с държавите членки на ЕС и държавите, участващи в Механизма на Съюза за гражданска защита (UCPM). Процесът беше съвместен и включваше работни срещи и консултации“, поясни Лабиб.
Тази инициатива идва след вълна от кибератаки, нападения с дронове, саботажи на критична инфраструктура и природни бедствия, които могат да доведат до смущения в комуникационните, транспортните и енергийните мрежи, парализирайки цели общности.
Защо точно сега?
Заплахите приемат различни форми, а някои от тях са съвсем близо до нас. Макар Европейската комисия да смята пълномащабната война за малко вероятна, близостта на ЕС до Украйна създава уязвимост.
Съюзът е изправен пред продължаващата руска агресия в Украйна, нестабилност в Близкия изток, както и наводнения и горски пожари, породени от климатичните промени. Към това се добавя и зачестяването на саботажите, навлизането на дронове и кибератаките.
През март 2025 г. Комисията прие своята „Стратегия за съюз на готовността“ (Preparedness Union Strategy), целяща да пренасочи Европа от реактивно управление на кризи към проактивна защита.
Значението на насоките обаче нарасна значително в края на 2026 г. след поредица от хибридни инциденти в цяла Европа.
В края на октомври хакери компрометираха дистанционно хладилни системи в десетки супермаркети в седем държави от ЕС:
- Белгия,
- Люксембург,
- Нидерландия,
- Швеция,
- Финландия,
- Естония,
- Ирландия.
Те превключиха хладилните агрегати в режим на „размразяване“, което доведе до повишаване на температурата и унищожаването на тонове хранителни продукти.
Подобна атака, извършена по-рано през октомври, засегна около 700 супермаркета във Франция. Френските власти приписаха случилото се на хакери от иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция.
От 3 ноември започна едноседмична вълна от анонимни заплахи за бомби, насочени срещу най-малко 20 европейски летища, над 35 търговски полета и обществени медийни оператори.
Въпреки че всички заплахи се оказаха фалшиви, те доведоха до принудителни кацания, ескортиране от изтребители и евакуации на терминали в Белгия, Франция, Италия, Ирландия, Португалия и Дания.
Властите в Ирландия и Франция разследваха възможността за чуждестранна намеса, като стигнаха до заключението, че целта е била да се изчерпят ресурсите за спешни ситуации и да се предизвика обществена паника.
През 2026 г. представители на ЕС съобщиха също за подозрения в саботажи и навлизания на дронове в близост до критични енергийни и транспортни мрежи; един от случаите включва откриването на дрон с експлозиви на летище „Лайпциг/Хале“ в Германия през август 2026 г.

Как да се подготвите?
Новите правила са насочени към това домакинствата да могат да задоволят основните си нужди поне през първите три дни – докато пристигне спешната помощ.
Това включва осигуряване на достатъчно храна, вода и пари в брой, както и придобиване на практически умения, като например готвене без електричество и оказване на първа помощ.
Домакинствата трябва да разполагат с планове за действие при извънредни ситуации и подготвени чанти за евакуация, съдържащи важни документи и лекарства, които да могат да вземат със себе си, ако се наложи евакуация.
Целта не е да се създаде единен комплект за спешни случаи за цяла Европа, а да се подпомогнат националните правителства при предоставянето на ясни насоки за това как гражданите да се подготвят най-добре за извънредни ситуации.
„Няма универсален комплект за спешни случаи. Всеки трябва да адаптира своя комплект спрямо индивидуалните си нужди, средата, в която живее, и географското си местоположение. При подбора на съдържанието всеки трябва да се ръководи от здравия разум и трезвата преценка“, заяви Лабиб.
Правилата също така насърчават националните власти да използват проучвания, за да оценяват редовно дали домакинствата разбират рисковете, предприели са практически стъпки за подготовка и са в състояние да задоволят основните си нужди.
В предучилищното и началното образование следва да се включи обучение по безопасност, съобразено с възрастта на децата. Това ще им помогне да придобият знания и умения за разпознаване на рискове, следване на предупреждения, набиране на телефон 112 и оказване на елементарна първа помощ.
Подготовката може да се осъществява чрез ежедневните учебни дейности, игри и рутинни занимания, без това да създава допълнителна тежест за училищата или да предизвиква страх и тревожност.
Подготовката трябва да бъде приобщаваща и достъпна, така че всеки да може да разбере рисковете, да има достъп до информация и да действа по безопасен начин.
Евакуацията, транспортът и осигуряването на подслон трябва да отчитат различните нужди, свързани с достъпността, като в процеса на планиране се включат и хора с увреждания.
Лицата, оказващи първа помощ, следва да преминат обучение за придобиване на знания и умения за ефективна комуникация, разпознаване на специфични нужди от подкрепа, както и за предоставяне на достъпна помощ и защита.
Защо 72 часа?
Първите три дни след криза или бедствие са от решаващо значение.
„Седемдесет и два часа е приблизителното време, необходимо на властите, за да оценят щетите, да се мобилизират и да достигнат до хората, които не могат да си помогнат сами", обясни Иева Бирка, водещ изследовател в Балтийския барометър за индивидуална готовност за кризи към Латвийския университет.
"След третия ден хората трябва да очакват организирана подкрепа да стане достъпна“.
Този срок е извлечен от доклад, озаглавен „По-добре заедно“ (2024 г.) от Саули Ниинистьо, бивш президент на Република Финландия, който призовава общностите да бъдат самодостатъчни по време на различни видове извънредни ситуации.
Първите 72 часа са времето, когато службите за спешна помощ са под най-голям натиск, търсейки оцелели в срутени сгради и възстановявайки комуникационните и енергийните мрежи.
Самодостатъчността може да облекчи тежестта върху службите за спешна помощ, позволявайки им да „дадат приоритет на жертвите и тези, които са най-застрашени“, обясни Бирка, но „не може да замести професионалната помощ."
"Никакви мерки за готовност на домакинствата не могат да заместят спасителните, пожарогасителните или травматични грижи“.
Но този срок трябва да се използва като правило, тъй като натискът варира в зависимост от вида криза.
„При наводнение или буря търсенето достига пик рано със спасяване и евакуация, след което се измества към възстановяване. Кибератака срещу критична инфраструктура работи по различен начин. Натискът може да се натрупва бавно и да продължи дълго време“, каза Бирка пред Euronews.
Насоките препоръчват самодостатъчност за по-дълго време.
„72 часа са минимум, а не таван. При продължително прекъсване на електрозахранването, хибридна кампания или война, четвъртият ден може да изглежда като първия“.
Въоръжените атаки са кризата, която най-вероятно ще изисква дългосрочна самодостатъчност, защото „инфраструктурата е целенасочено атакувана, прекъсването е трайно и достъпът за реагиращите може да бъде блокиран“, обясни тя.
"Кибератаките също така изискват дългосрочна готовност, тъй като „повреди се прехвърлят от една система към следващата и никой не може да каже кога услугите ще бъдат възстановени. Природните бедствия в Европа обикновено са локални, така че помощта може да дойде от незасегнати райони наблизо.“
От препоръка до изпълнение
Насоките на ЕС за готовност са необвързващи и изпълнението им до голяма степен зависи от националните правителства, което създава различия в блока.
„ЕС не може да гарантира, че гражданите са „еднакво подготвени“. Това е отговорност на всяка държава членка“, казва Лабиб.
Тя допълва, че насоките биха могли да помогнат за сближаване на страните чрез практически съвети, добри практики и контролни списъци, за да се определи къде е необходимо засилване на готовността.
Финландия, Швеция, Дания, Естония, Латвия и Литва вече имат зрели системи, като например програмата на Финландия „72 tuntia“ (72 часа), която помогна за вдъхновението на тази на ЕС. Швеция раздава брошури за кризисни ситуации на всяко домакинство, докато Естония съветва гражданите да се подготвят за до една седмица без външна помощ.
Германия, Полша, Чехия и Румъния също бяха подтикнати към действие от близостта си до войната в Украйна. Германия съветва гражданите да се запасят с 10-дневни запаси, докато другите три страни са въвели 72-часови програми за готовност.
Лабиб каза, че ЕС е разработил своите насоки в консултация с държавите членки, което позволява на правителствата да споделят опит и да се учат едно от друго.
„Държавите членки са участвали през цялото време. Те са направили ценен принос“, каза тя, като подчерта споделянето на добри практики.
Въпреки това, страни като Белгия, Франция и други западни и южни държави, изостават. Според Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), обществената готовност е по-ниска в тези региони.
Готовността също така поражда опасения относно достъпността. Не всяко домакинство може да си позволи аварийни доставки, което потенциално оставя общностите с ниски доходи по-изложени по време на кризи.
„Подготовката не е задължително да е скъпа. Простите стъпки могат да доведат до реална промяна“, казва Лабиб, позовавайки се на семейни планове за спешни случаи и основни стоки като храна, вода, лекарства и фенерче.
Това е европейски проблем, тъй като блокът споделя взаимосвързани електропреносни мрежи, транспортни мрежи и вериги за доставки. Неравномерната подготовка създава трансгранични уязвимости, потенциално натоварвайки Механизма за гражданска защита на ЕС, ако прекъсвания на електрозахранването, кибератаки или екстремни метеорологични условия засегнат едновременно няколко държави.
Службите за спешна помощ биха могли да бъдат претоварени и да се възползват от споделени европейски резерви като rescEU. Паническото пазаруване в неподготвени страни може да се разпространи и в целия единен пазар, предизвиквайки недостиг в съседните региони.
Държавите, които не са подготвени, могат да се превърнат и в слаби звена в по-широката стратегия на ЕС, което би позволило на противниците да се възползват от уязвимостите и да предизвикат максимални смущения.
Подготовката обаче не се отнася само до правителствата и службите за спешна помощ. Тя зависи и от това гражданите да си оказват взаимна подкрепа по време на кризи.
„Подготовката не се изчерпва само с това, което имате у дома. Практическите умения, предишният опит, силните социални връзки и подкрепата в рамките на общностите могат да бъдат от решаващо значение“, заяви Лабиб.
„Тук не става въпрос за заместване на ролята на властите“, добави тя.
„Става въпрос за изграждане на култура на общност и споделена отговорност: всички сме заедно в това и всеки от нас има своята роля – да помогне на себе си и на останалите, според възможностите си, когато настъпи криза.“
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- След хладилниците в супермаркетите: Хакерите може да атакуват и уредите у дома
- Хакерите изпревариха войните сред страховете на бизнеса. България изостава със защитата
- CrowdStrike създаде авариен бутон за AI агенти, които излизат извън контрол
- Може ли Европейският съвет за сигурност да се превърне в отговора на ЕС на хибридните атаки?
Калкулатори
Най-ново
Вода, храна, лекарства и пари в брой: Как да оцелеете при криза?
преди 9 минКакво може и какво не може КЗП: Експерт разяснява правомощията на комисията и правата на потребителите
преди 18 минКлючови ремонти през 2027 г.: Доизграждат околовръстните на София и Пловдив, ремонтират Аспаруховия мост във Варна
преди 45 минENERGATE 2026: Може ли България да се превърне в енергиен и батериен център на Европа?
преди 1 часМасови сривове в САЩ засегнаха банки, авиокомпании и Apple
преди 1 часВарна изпреварва София: Къде живеят самотните хора в България?
преди 1 часПрочети още
В Световния ден на недоносените деца знакови сгради в България ще светнат в лилаво
9meseca.bg