Излизащите от орбита ракети на SpaceX пробиват временни "дупки" в горните слоеве на атмосферата, създавайки ярки светлинни петна в небето, твърдят учени, цитирани от Live Science.

Те предупреждават, че тези "ракетни полярни сияния", които изглеждат като светещи червени кълба от светлина, може да причиняват неизвестни до момента проблеми, въпреки че едва ли са заплаха за околната среда или живота на Земята.

Изследователите от десетилетия са наясно, че изстрелването на ракети в космоса може да пробие дупки в горната йоносфера (частта от атмосферата между 80 и 644 километра над повърхността на Земята), където газът е йонизиран или лишен от електрони.

Тези "йоносферни дупки" могат да възбудят газовите молекули в тази част на атмосферата и да предизвикат появата на ивици червена светлина, подобни на сияние.

През юли тази година ракета Falcon 9 на SpaceX, която носеше сателити Starlink в орбита, разкъса подобна йоносферна дупка над Аризона, която накара небето да "кърви".

През септември друга ракета на космическите сили на САЩ случайно проби йоносферна дупка над Калифорния, като създаде слабо червено сияние.

Астрономите от обсерваторията Макдоналд в Тексас са забелязали подобни, но уникални червени светлини, появяващи се дълго след като ракетите Falcon 9 на SpaceX са напуснали земната атмосфера.

Тези светлини, които са по-малки и по-сферични от дългите ивици, създадени от изстрелването на ракети, са резултат от йоносферни дупки, издълбани от вторичните ускорители, докато те падат обратно на Земята след отделянето им от ракетите.

Астрономите забелязват първото от тези полярни сияния на SpaceX над обсерваторията през февруари и до момента са наблюдавали между 2 и 5 такива всеки месец. Червените кълба са много ярки и лесно се виждат с просто око, казват още учените. 

Издигащите се ракети и деорбиталните ускорители предизвикват йоносферни дупки чрез освобождаване на гориво в йоносферата, което кара йонизираните кислородни атоми да се рекомбинират или да се превърнат обратно в обикновени газови молекули.

Тази трансформация възбужда молекулите и ги кара да отделят червена светлина, подобно на това, което се случва по време на традиционните полярни сияния. Но рекомбинираните молекули впоследствие се рейонизират, което "затваря" дупките в рамките на 10 до 20 минути.

Ускорителите на SpaceX освобождават гориво по време на кратки изгаряния, за да маневрират падащите отломки, така че те да се насочат към южната част на Атлантическия океан, вместо да се разбият на сушата.

Получените дупки обикновено се образуват над южните центални региони на САЩ около 90 минути след изстрелването на надморска височина от около 300 км. 

Изследователите са на мнение, че йоносферните дупки не представляват опасност за живота на земната повърхност. Въпреки това, тяхното въздействие върху астрономическата наука все още се оценява и все по-често става обект на внимание.

Промените в йоносферата могат да нарушат радиокомуникацията на къси вълни и да попречат на GPS сигналите.

Червените петна не са единствените светлинни шоута, създадени от ракетите на SpaceX. Ракетните ускорители на компанията се въртят и изхвърлят остатъчното си гориво в космоса, преди да излязат от орбита, което създава облак от малки ледени кристали.

Тези кристали понякога могат да отразяват слънчевата светлина обратно към Земята и осветеното гориво създава ярки спирали в нощното небе, известни като "спиралите на SpaceX".

Тази година вече имаше две такива големи спирали - първата се образува над Мауна Кеа в Хавай през януари, а втората се случи през април, и то по време на конвенционално полярно сияние в Аляска.

Броят на изстрелванията на SpaceX бързо се увеличава, така че полярните сияния и спиралите вероятно ще станат все по-често срещани в бъдеще, смятат учените.