Дъждовните гори на Амазония са на път да достигнат решаваща повратна точка след 2050 г. А това ще донесе опустошителни последици за региона, повлиявайки и на способността на света да се справи с изменението на климата, според резултатите от ново проучване.

Амазония се оказа устойчива на естествени промени в климата в продължение на 65 милиона години, но обезлесяването и предизвиканата от човека климатична криза доведоха до нови нива на стрес, които могат да причинят мащабен колапс на горската й система през следващите три десетилетия.

Изследователите прогнозират, че от 10% до 47% от Амазония ще бъде изложена на стрес, който може да тласне екосистемата до нейната повратна точка - критичен праг, преминаването на който ще доведе до низходяща спирала от въздействия.

Проучването, ръководено от изследователи от Федералния университет на Санта Катарина в Бразилия и публикувано в списание Nature, използва холистичен подход за оценка на това колко скоро районът може да достигне този праг.

Авторите са разгледали въздействието на по-високите температури, екстремните суши, обезлесяването и пожарите, за да изготвят заключенията си.

„Вече знаехме всички тези фактори, но след като свързахме частите от този сложен пъзел, получихме тревожен резултат“, казва водещият автор на проучването Бернардо Флорес за CNN. „Нашите открития разкриха как горската система на Амазония може да навлезе във фаза на колапс по-рано, отколкото се смяташе досега.“

Предишни проучвания не предвиждаха колапс от такъв мащаб през 21 век.

Колапсът на Амазония - най-голямата тропическа гора в света, би отслабил способността й да абсорбира въглеродното замърсяване от атмосферата, което би влошило глобалното затопляне.

Някога известна като „белите дробове на Земята“, Амазония вече се е превърнала в нетен източник на въглеродни емисии, което означава, че отделя повече въглерод в атмосферата, отколкото поглъща. Горските пожари и сечта са основните причини за тази промяна.

Но гората все още е огромен и решаващ ресурс за поглъщане на замърсяването. Тя притежава еквивалента на 15 до 20 години от глобалните въглеродни запаси в целия свят.

Загуба на „летящи реки“

Проучването показва как влошаването на състоянието на река Амазонка може да повлияе на горите в други части на Южна Америка.

Реката е от решаващо значение за водоснабдяването в региона, допринасяйки за половината от валежите чрез феномен, който учените наричат „летящи реки“ – дъжд, който произхожда от Амазонка и се разпространява в други части на света.

Тези места включват влажните зони Пантанал (най-големите тропически влажни зони в света, които пресичат Бразилия, Боливия и Парагвай) и басейна на река Ла Плата - ключова водна система с огромно биоразнообразие, която отводнява една пета от южноамериканската земя.

Амазония осигурява влага и извън региона. „Амазонската гора е основен източник на влага в атмосферата, допринасяйки за процесите на циркулация, които я пренасят по цялото земно кълбо“, казва Флорес. „Когато гората намалява, този процес отслабва, карайки глобалния климат да търси ново равновесие.“

Авторите на изследването отбелязват, че водният стрес е често срещан фактор в Амазония. Той възниква, когато няма достатъчно вода за задоволяване на човешките или екологичните нужди.

Глобалното затопляне засилва ефектите от водния стрес, като прави климата на Амазония по-сух и по-топъл. Това увеличава водния стрес върху дърветата - особено тези с ниска устойчивост на суша в северозападните части на гората, чиито популации „могат да претърпят огромна смъртност, ако внезапно бъдат изложени на сериозен воден стрес“, според проучването.

Достигането на критичната точка може да направи части от Амазония необитаеми поради непоносимите горещини и липсата на ресурси за коренното население и местните общности, показва още изследването.

„В тропическите гори на Амазония се води изтощителна война заради причинените от човека промени в климата и обезлесяването, което изпраща това бижу на планетата на ръба на колпс“, казва Ричард Алън, професор по климатични науки в университета в Рединг. „Тези критични ефекти се усложняват от продължаващото унищожаване на горите за целите на селското стопанство, селищата и промишлеността.“

Проучването препоръчва прекратяване на обезлесяването, насърчаване на възстановяването на горите и разширяване на защитените зони и територии на местното население.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !