• България се нарежда на второ място в Европейския съюз по дял на доходите, концентриран в най-богатия 0.1% от населението, показват последните данни.
  • Според експерти ключови фактори за тези разлики в Европа са данъчните системи и неравенството в заплащането.

Делът на доходите, отиващ при най-богатия 0.1% от хората, варира значително в различните части на Европа.

В някои страни той е над 6%, докато средният за Европа е 4.5%. Експерти казват, че данъчните системи и неравенството в заплащането са ключови фактори за тези разлики.

Кои държави дават най-голям дял от доходите на тази група - приблизително един на всеки 1000 души?

Данните от Световната база данни за неравенство показват, че делът от доходите на тази ултрабогата група варира от 1.6% в Нидерландия до 10.2% в Грузия в 35 страни, в това число членки на ЕС, кандидатки, членове на ЕАСТ и Обединеното кралство.

Данните отразяват 2024 г., или последната налична година след 2020 г., с изключение на Италия, където най-актуалните данни са от 2015 г. Доходът тук се измерва преди данъци и обезщетения.

Сред страните от ЕС, Естония има най-висок дял от 8.3%, следвана от България (7.5%) и Полша (7%).

В две страни кандидатки за ЕС този дял също е на над 6%: Сърбия (6.9%) и Турция (6.1%).

В Дания (5.8%) и Румъния (5.1%) делът пък е над 5%.

Защо се получават тези разлики?

Д-р Павел Буковски от Университетския колеж в Лондон казва пред Euronews, че политиките и институциите играят ключова роля.

„Държавите може да се различават по степента на преразпределение, тоест доколко се опитваме да повлияем на доходите чрез данъци и социални политики. В това отношение нивото на преразпределение в Централна и Източна Европа е доста ниско. Например, данъчната система в Полша е регресивна, тоест богатите плащат относително по-малко от бедните.“

Той отбелязва също така, че много социални политики са разработени по начин, който не изравнява непременно доходите.

С изключение на Италия, четирите най-големи икономики са групирани тясно една до друга, като ултрабогатите групи имат много сходни дялове:

  • Испания (5%),
  • Германия (4.9%),
  • Обединеното кралство (4.9%),
  • Франция (4.9%).

Ирландия (4.8%) се нарежда точно след тях, малко над средното за Европа ниво от 4.5%.

В противоположния край на класацията няколко държави са групирани тясно една до друга. Нидерландия има най-нисък дял от 1.6%, следвана от Кипър (2.2%), Черна гора (2.3%), Словения (2.3%), Белгия (2.3%), Албания (2.4%) и Латвия (2.4%), всички под 2.5%.

Последните данни за Италия са за 2.0% дял, но те са от 2015 г. и може да не е пряко сравнима. Проучване на икономистите Деметрио Гуцарди и Салваторе Морели определя цифрата на 3.3% за 2021 г.

Делът на доходите на най-богатия 0.1% от населението варира между 3.5% и 4.5% в Гърция (4.5%), Швейцария (4.3%), Чехия (4.2%), Швеция (3.7%), Финландия (3.5%) и Норвегия (3.5%).

Д-р Салваторе Морели от Университета Рома Тре отбелязва, че по-високите дялове на най-богатите в някои страни може отчасти да отразяват наистина по-висока концентрация на заплати, бизнес доходи и собственост на богатство (което от своя страна генерира капиталови доходи), особено след икономическите преходи през 90-те години на миналия век.

Те обаче могат да отразяват и разликите в пенсионните системи, правилата за данъчно отчитане, неформалността и степента, до която капиталовите доходи се включват в административните данни.

dbr.bg-image

Компресия на заплатите и по-силно колективно договаряне

„Изследванията показват, че страните с по-силна компресия на заплатите, по-силни институции за колективно договаряне, по-ниска безработица и по-обширни системи за социално осигуряване са склонни да намаляват разликата в доходите преди данъци между най-високоплатените и останалата част от населението“, казва Морели пред Euronews.

„Това може да помогне да се обясни защо скандинавските и няколко западноевропейски страни често регистрират по-ниски дялове на най-високите доходи, отколкото много икономики в периода след прехода.“

Увеличава ли се делът на доходите на най-богатите?

В Европа най-богатият 0.1% са получавали 6.43% дял от доходите през 1940 г. След това тази цифра е спадала постоянно, достигайки около 2.7% в началото на 80-те години на миналия век.

След това тя отново се повишава, достигайки близо 5% през 2007 г., преди финансовата криза да я свали обратно. От около 2010 г. насам тя остава относително непроменена, като през 2024 г. е била 4.54%.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !