• Към 31 декември 2025 г. населението на България наброява 6 423 207 души, което е спад с 14 153 души (0.22%) спрямо предходната година.
  • Данните показват продължаваща тенденция на застаряване, като средната възраст достига 45.4 години.
  • Отрицателният естествен прираст е частично компенсиран от положителна външна миграция.

Населението на България към 31 декември 2025 г. е 6 423 207 души, което представлява намаление с 14 153 души, или 0.22%, в сравнение с 2024 г.

Това показват последните демографски данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията на застаряване на нацията се задълбочава, а регионалните различия стават все по-осезаеми.

Възрастова и полова структура на населението

Разпределението по пол показва, че жените продължават да бъдат повече от мъжете – 3 334 962 (51.9%) срещу 3 088 245 (48.1%), или 1 080 жени на всеки 1 000 мъже.

Интересно е, че броят на мъжете преобладава във възрастовите групи до 55 години, след което съотношението се обръща в полза на жените.

Процесът на застаряване е сред най-тревожните демографски показатели. В края на 2025 г. лицата на 65 и повече години са 1 557 851, което е 24.3% от цялото население. Най-висок е делът на възрастното население в областите:

  • Видин (31.6%)
  • Смолян (31.1%)
  • Габрово (30.8%)

В същото време най-нисък е този дял в София (столица) – 19.2%, и Варна – 21.7%. Децата до 15-годишна възраст са 891 674 (13.9%), като най-висок е техният дял в областите Сливен (18.7%) и Ямбол (15.2%), а най-нисък – в Смолян (10.0%).

Средната възраст на населението в страната достига 45.4 години, като в градовете тя е 44.6 години, а в селата – 47.7 години.

Трудоспособно население и демографско заместване

Към края на 2025 г. населението в трудоспособна възраст (до 62 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 8 м. за мъжете) е 3 764 842 души, или 58.6% от населението на страната. Над трудоспособна възраст са 1 700 684 души (26.5%), а под нея – 957 681 души (14.9%).

Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между влизащите и излизащите от трудоспособна възраст, е 75. Това означава, че на всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, влизат едва 75 млади хора.

Най-благоприятна е ситуацията в София (столица) с коефициент 99 и Сливен (96), а най-неблагоприятна – в Кърджали (46) и Смолян (49).

Териториално разпределение: Градове, села и региони

Към края на 2025 г. 73.9% от населението (4 745 686 души) живее в градовете, а 26.1% (1 677 521 души) – в селата.

В страната има 5 256 населени места, от които 257 са градове, а 192 са напълно обезлюдени. В близо една четвърт от всички населени места (1 280) живеят под 50 души.

Най-голямото село остава Лозен (6 671 души), а най-малкият град е Мелник (181 души). В шестте града с население над 100 хил. души е концентрирано 35.8% от населението на страната. Най-голяма остава Столична община с 1 303 813 жители.

През 2025 г. единствено Югозападният статистически район отчита ръст на населението (0.15%). На ниво области увеличение има в пет, като най-голямо е то в Кърджали (+1.7%), а най-голямо намаление се наблюдава в област Смолян (-1.9%).

Демографски процеси: Раждаемост, смъртност и миграция

Основните фактори, които влияят върху броя и структурата на населението, са раждаемостта, смъртността и миграцията.

През 2025 г. са регистрирани 50 241 живородени деца, което е спад с 6.0% спрямо 2024 г. Коефициентът на раждаемост е 7.8‰.

Най-висока е раждаемостта в областите Сливен (11.9‰) и Ямбол (9.4‰), а най-ниска – в Смолян (4.6‰). Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години, като варира от 22.1 години в Сливен до 30.8 години в София.

Броят на починалите лица през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност – 15.5‰. Смъртността сред мъжете (16.5‰) остава по-висока от тази при жените (14.5‰).

Най-висока е смъртността в областите Видин (24.2‰) и Монтана (21.5‰), а най-ниска – в София (столица) (11.1‰).

Естествен и механичен прираст

В резултат на по-високата смъртност от раждаемостта, естественият прираст на населението е отрицателен – минус 49 238 души за 2025 г.

Всички области в страната имат отрицателен естествен прираст, като най-тежко е положението във Видин (-17.9‰).

Същевременно, механичният прираст, формиран от външната миграция, е положителен – плюс 35 085 души. През 2025 г. 44 640 души са се заселили в България от чужбина, като най-голям е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%).

В същото време 9 555 души са напуснали страната. Положителният механичен прираст обаче не успява да компенсира напълно отрицателния естествен прираст, което води до общото намаление на населението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google