• Всяка година в България постъпват близо 3 млрд. евро от парични преводи, но високите такси костват на получателите около 140 млн. евро.
  • Въпреки съществуването на Единната зона за плащания в евро (SEPA), която предлага значително по-евтини алтернативи, по-малко от 40% от българите са чували за нея, показва проучване на ЕЦБ.

Милиарди евро преминават всяка година през границите на Европа под формата на парични преводи към семейства и близки.

Въпреки развитието на Единната зона за плащания в евро (SEPA), много домакинства продължават да използват по-скъпи канали за изпращане и получаване на пари.

Проблемът е особено видим в Югоизточна Европа, където паричните преводи от работещи в чужбина имат съществено значение за семейните бюджети.

Публикувните в блога на ЕЦБ данни от проучването OeNB Euro Survey за шест държави в региона показват, че България е сред страните със значителни входящи потоци от такива преводи, но използването на по-евтини банкови канали все още не е универсална практика.

Допълнителен проблем е ниската информираност за SEPA – въпреки че системата вече обхваща 41 европейски държави, по-малко от 40% от потребителите в изследваните страни са чували за нея.

Близо 3 млрд. евро годишно постъпват в България от чужбина

България, която е най-новият член на еврозоната, получава годишно почти 3 млрд. евро под формата на парични преводи от чужбина.

За сравнение, входящите преводи в Албания надхвърлят 2.5 млрд. евро. Макар абсолютната сума да е по-ниска, относителната тежест за албанската икономика е значително по-голяма – около 8.4% от БВП, при 2.1% за България.

Данните показват и каква част от населението реално получава пари от чужбина. В България това са 8% от потребителите, докато в Албания делът достига 21%, а в Босна и Херцеговина – 17%.

В останалите държави от изследването показателите са:

  • Албания – 21%;
  • Босна и Херцеговина – 17%;
  • Република Северна Македония – 10%;
  • Сърбия – 9%;
  • България – 8%;
  • Румъния – 4%.

Така България е сред страните с по-нисък дял на домакинствата, получаващи парични преводи, но общият обем на средствата показва значението на този финансов поток за икономиката.

Пари в брой и посредници вместо банкови преводи

Въпреки развитието на европейската платежна инфраструктура банковата система все още далеч не е основният канал за получаване на пари от чужбина.

В шестте изследвани държави от Югоизточна Европа около една трета от получателите вземат парите си в брой чрез роднини или приятели. Други приблизително една трета използват физически офиси на компании за парични преводи.

Съществуват съществени разлики между отделните държави. В България банковите канали се използват по-често, но операторите за парични преводи също запазват важно място.

В Албания повече от половината получатели разчитат на такива оператори, а значителна част от изпращачите продължават да използват неформални канали и плащания в брой.

Това има пряко отражение върху разходите на домакинствата.

Таксите за международни преводи могат да се различават с повече от 10 процентни пункта в зависимост от държавите, доставчика и използвания канал.

При преводите в брой, при които парите се внасят и след това се получават физически, таксите обикновено са между 6% и 12%. Дори дигиталните услуги на небанкови доставчици могат да струват между 1.5% и 4.5% от превежданата сума.

140 млн. евро – цената на такса от 5% за България

Разликите в таксите изглеждат малки на пръв поглед, но при милиардни годишни потоци се превръщат в сериозен разход.

Изчисленията показват, че такса от 5% върху годишните входящи парични преводи би означавала разход от около 140 млн. евро за получателите в България.

За Албания същият процент се равнява на приблизително 130 млн. евро.

Това е показателно за потенциала за спестяване при преминаване към по-евтини начини за трансгранични плащания.

Дори сравнително малка промяна в избора на услуга може да има осезаем ефект върху средствата, които в крайна сметка достигат до семействата.

Как SEPA може да направи преводите по-евтини

Единната зона за плащания в евро (SEPA) е европейският отговор на скъпите и фрагментирани трансгранични преводи в евро.

Основната ѝ цел е проста: преводът на евро от една участваща държава към друга да бъде толкова лесен и достъпен, колкото вътрешното плащане в съответната страна.

Преди създаването на SEPA международните преводи в евро често са били по-бавни, използвали са различни национални стандарти и са били съпътствани от значително по-високи такси.

Системата заменя тази разпокъсана инфраструктура с общи платежни схеми и хармонизирани стандарти.

Днес SEPA обхваща 41 държави. Сред тях са всички страни от еврозоната, държавите от ЕС, които все още не използват еврото, както и все повече страни кандидатки за членство в Европейския съюз.

България и Румъния са част от географския обхват на SEPA повече от 15 години. Албания и Република Северна Македония се присъединиха през 2024 г., а Сърбия – през 2025 г. Босна и Херцеговина официално подаде заявление за членство през август 2026 г.

Важно е обаче да се отбележи, че включването на една държава в географския обхват на SEPA не означава автоматично, че цялата платежна система вече функционира напълно.

Въпреки това присъединяването е съществена стъпка към по-евтини, прозрачни и надеждни трансгранични плащания.

По-малко от 40% са чували за SEPA

Един от най-интересните изводи в проучването е свързан не толкова с възможностите на системата, колкото с това доколко потребителите изобщо знаят за нейното съществуване.

Въпреки че SEPA е сред най-успешните проекти за финансова интеграция в Европа, по-малко от 40% от потребителите в изследваните държави заявяват, че са чували за нея.

Това е изненадващо, като се има предвид, че системата функционира от години и продължава да разширява географския си обхват, включително към държави от Югоизточна Европа.

За сравнение, информираността за криптоактивите е значително по-висока. Въпреки това по-малко от един на всеки десет потребители в изследваните държави притежава криптоактиви, като най-високият отчетен дял е едва 6%.

Ниската осведоменост за SEPA не означава непременно, че потребителите не използват системата. Възможно е те да се възползват от предимствата ѝ, без изобщо да знаят какво означава съкращението.

Това обаче поставя въпроса дали всички домакинства имат равен достъп до информацията за възможностите, които европейската платежна интеграция предоставя.

Образованието и финансовата грамотност имат значение

Проучването установява ясна връзка между осведомеността за SEPA и социално-икономическия профил на потребителите.

Хората с по-високи доходи, по-високо образование и по-добра финансова грамотност са по-склонни да са чували за системата.

Особено отчетлива е разликата според образованието. Потребителите с висше образование са с около 17 процентни пункта по-склонни да познават SEPA в сравнение с хората, които имат само основно образование.

Финансово грамотните потребители също демонстрират значително по-висока осведоменост.

Тези резултати показват, че макар платежната инфраструктура да е общодостъпна, информацията за нейните предимства не достига еднакво ефективно до всички групи от населението.

Самата информираност не гарантира промяна в поведението

По-голямата осведоменост за SEPA не означава автоматично, че потребителите ще променят начина, по който изпращат или получават пари.

Авторите посочват данни от друг експеримент, свързан с информирането на домакинствата за гаранциите върху банковите депозити.

Резултатите показват, че предоставянето на информация може да подобри познанията на потребителите, но има ограничено влияние върху реалните им финансови решения.

Това означава, че само популяризирането на SEPA може да не е достатъчно, за да накара повече хора да се откажат от традиционните услуги за парични преводи.

Въпреки това, когато разликата в разходите между отделните канали е толкова голяма, дори малка промяна в потребителското поведение може да има реален финансов ефект.

Ползите от SEPA не се ограничават само до по-ниските такси. При използване на банкови преводи в евро, когато и двете финансови институции участват в системата, потребителите могат да се възползват и от по-голямо удобство, бързина, надеждност и сигурност.

Това е особено важно за хората, които в момента разчитат на роднини и приятели, пътуващи между държавите, за да пренасят пари в брой.

В крайна сметка по-доброто познаване на SEPA и на възможностите за почти безплатни плащания в евро може да донесе непосредствени ползи най-вече на работещите в чужбина, които редовно изпращат пари на семействата си.

Добави в предпочитани в Google