15 307 души. На толкова възлиза населението на град Белослав, разположен в близост до морската ни столица Варна.
За да стигнат от един до друг квартал, всеки ден жителите му използват градски транспорт. Не говорим обаче за автобуси или влакове. Ферибот ги пренася от единия до другия бряг на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. При това безплатно.
Цялата територия на Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро. И тъй като мост в района липсва, фериботът прекосява канала всеки ден на десетина минути, побирайки на борда си до 20 автомобила.
Услугата в момента е безплатна, а местните разказват, че опитите за събиране на такса в миналото са претърпели неуспех. Фериботната връзка всекидневно обслужва около 4000 - 5000 души с между 1600 и 1800 автомобила.
Данните сочат, че се осъществяват над 100 курса дневно и около 36 800 курса между двата бряга годишно. Използването на ферибота съкращава 35-километровата обиколка през съседните градове до няколко минути движение през водата.
Изкуствени канали и езера
Белославското и Варненското езеро са свързани помежду си с изкуствено прокопан канал. До създаването му през 1923 г. Белославското езеро е сладководно и богато на риба, а след това нивото му пада с 2.2 м и водата се осолява. С разширяването на канала след 1970 г. солеността му се увеличава.
От своя страна, Варненското езеро също е свързано с Варненския залив чрез изкуствено прокопан канал. В миналото е много богато на риба. В най-източната му част се намира едно от най-големите транспортни съоръжения в България – Аспаруховият мост.
Райнът има важно транспортно значение. В западната част на Белославското езеро е изградено пристанище Варна-Запад, с фериботна връзка до пристанище Черноморск в Украйна. Край северозападния му бряг е изграден химическия комплекс „Девня“.
Забележителности
Две от най-популярните забележителности в Белослав се намират в непосредствена близост до фериботния паркинг.
Музей на стъклото
Той е част от бившата фабрика за стъкло „Инхом“ - първото предприятие за производство на стъкло у нас, открито през 1893 г. Посетителите могат да видят в бившия цех 4 на завода как ръчно се създават духани изделия от стъкло, както и да влязат в „пенсионирана“ пещ.
В цената на билета се включва и обиколка с екскурзовод, който увлекателно разказва уникалната история на стъклопроизводството в България. От залата на музея пък посетителите могат да си купят стъкларски изделия от белославските майстори.
Подводница "Слава"
Във водите на изкуствения канал, само на няколко метра от трасето на ферибота, се намира пенсионираната подводница от българския военноморски флот „Слава“.
Произведена в Съветския съюз през 1959 г., тя е в активна военна употреба от 1985 г. до 2011 г., когато се обслужва от 54 души екипаж. През 2019 г. подводницата е пребазирана в пристанището в Белослав, а от август 2020 г. е превърната в музей.
Днес посетителите могат да се разходят във вътрешността й, да видят торпедния отсег, койките на екипажа и командната зала.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Кои са най-добрите държави за създаване AI стартъпи?
преди 20 минAmazon инвестира в три нови ветропарка в Гърция
преди 41 минЗащо подводните кабели примамват саботьорите?
преди 50 минНадеждата на Европа в производството на батерии за електромобили обяви фалит
преди 54 минКакво представлява дефлацията и по-лоша ли е от инфлацията?
преди 1 часЦената на биткойна докосва $100 000
преди 2 часаПрочети още
Изкуство или абсурд: Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара
darik.bgМемоарите на Меркел: За Тръмп и Путин от първо лице
darik.bgСвещеник бе отстранен от длъжност след провокативен клип на Сабрина Карпентър в църквата му
darik.bgБългария ще научи своя съперник в Лига на нациите
dsport.bgПред Спалети се откри шанс да промени каноните на защитната игра
dsport.bgД-р Маринова за доброкачествените заболявания на гърдата
9meseca.bg11 прости детайла, с които банята ви ще изглежда като 5-звезден хотел
idei.bgИнтелигентни водомер – предимства и тенденции
idei.bgНай-честите грешки, които допускаме, когато използваме домакински уреди
idei.bg