• Българската народна банка отчита изключително успешен преход към еврото, като към средата на годината близо 95% от левовата маса вече е изтеглена от обращение.
  • Членът на УС на БНБ Илия Лингорски определи процеса като пример за бъдещи членове на еврозоната.
  • Същевременно, управителят на БНБ Димитър Радев изразява сериозни притеснения относно проекта за Бюджет 2026, който по думите му задълбочава негативните фискални тенденции в страната на фона на процедурата за свръхдефицит.

Близо 95% от цялата левова циркулация в страната е изтеглена от обращение към средата на годината, като в употреба остават около 800 млн. в еврова равностойност.

Това съобщи Илия Лингорски, член на Управителния съвет (УС) на Българската народна банка (БНБ), пред Нова телевизия. С тези резултати централната банка е изпълнила заложените цели, посочи Лингорски.

Той уточни, че БНБ не си поставя по-високи цели, тъй като част от парите традиционно не се появяват при превалутиране – например повредени или унищожени банкноти, както и такива, събирани за колекционерски цели.

Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, на международния форум за модерна търговия MORE THAN TRADE
Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, на международния форум за модерна търговия MORE THAN TRADE

Успешен преход и пример за бъдещи членове

Според представителя на централната банка присъединяването на България към еврозоната винаги е било основна цел за страната. Илия Лингорски беше категоричен, че България ще служи за пример на бъдещи държави членки по две причини.

"България ще служи за пример на бъдещи държави членки на еврозоната по две причини - за изключително гладко и успешно, по думите му, излизане от паричен режим на валутен борд и второ – самият процес на смяната на лева с еврото премина и логистично, и структурно по-гладко от очакванията."

Първоначалният план на БНБ е бил 90% от левовата маса да бъде изтеглена до средата на годината, но този праг е достигнат още през първото тримесечие. Лингорски изтъкна и ключовата роля на частния сектор в лицето на банките и търговските вериги за гладкия процес.

Първи ефекти от еврозоната и сериозни притеснения за бюджета

В интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев също даде положителна оценка за първите шест месеца на България в еврозоната. По думите му преходът протича спокойно и добре организирано в резултат на дълга и сериозна подготовка.

Първите икономически ефекти също вече започват да се виждат. Наблюдаваме засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и като цяло по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране.

Въпреки позитивния старт, Радев предупреди, че членството само по себе си не генерира автоматично всички ползи и оттук нататък от решаващо значение ще бъде националната политика. Той изрази сериозни притеснения относно фискалната устойчивост на страната.

Според него предложеният бюджет за 2026 г. не само не обръща негативната тенденция в публичните финанси, започнала след 2020 г., а дори я задълбочава.

"Независимо как оценяваме причините, по-важното е, че предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив – в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване. А това вече е сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси и доверието във фискалната политика."

Това е особено тревожно на фона на вече започналата процедура по свръхдефицит срещу България, подчерта управителят на БНБ.

Европа, иновациите и паричната политика

Коментирайки икономическия форум на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Синтра, Димитър Радев отбеляза нарастващата необходимост Европа да действа по-бързо, за да скъси икономическата дистанция със САЩ.

Според него Европа не изостава в създаването на иновации, но значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство.

Той коментира и думите на президента на ЕЦБ Кристин Лагард за край на предварителното задаване на траекторията на лихвите. Според Радев това е естествена реакция на променената среда, в която геополитическите конфликти и икономическите шокове правят прогнозирането по-трудно. В резултат решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни.

Относно дизайна на първата българска възпоменателна евромонета, посветена на българската азбука, от БНБ заявиха, че няма да правят допълнителни коментари до приключване на процедурата, като подчертаха, че са спазили всички правни изисквания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !