• Икономическият и социален съвет призовава България да се фокусира върху развитието на ключови сектори в отбранителната индустрия и да изгради национална отбранително-технологична екосистема.
  • В свой анализ съветът подчертава нуждата от модернизация и по-тясно сътрудничество между държавата, армията и бизнеса.
  • ИСС също така настоява за по-активна подкрепа на занаятчиите за регистрация на географски указания на европейско ниво.

България трябва да се съсредоточи върху развитието на конкретни приоритетни сектори в отбранителната индустрия, да ускори технологичната си трансформация и да изгради национална отбранително-технологична екосистема.

Това са основните акценти в анализа „Интеграция на българската отбранителна индустрия в европейската отбранителна екосистема“, който беше приет на пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС).

В документа се набляга на необходимостта от по-тясно взаимодействие между държавата, Българската армия, бизнеса, науката и образованието.

Подчертава се и важността от по-ефективно използване на европейските финансови инструменти и развитието на собствени технологични и производствени способности.

Приоритети за българската отбранителна индустрия

Според Икономическия и социален съвет България разполага със значими производствени традиции, квалифицирани кадри и утвърдени външни пазари.

Въпреки това страната все още няма достатъчно развита национална отбранително-технологична екосистема, която да обединява усилията на всички заинтересовани страни.

Анализът препоръчва да се определи ограничен набор от критични производствени, технологични и ремонтни способности, които страната има стратегически интерес да поддържа и развива.

Този избор трябва да отчита както нуждите на въоръжените сили, така и съществуващите национални компетентности, зависимостите от външни доставки и възможностите за включване в европейските и съюзническите производствени вериги.

Като възможни направления за специализация на страната са посочени:

  • Производство на традиционни системи въоръжение, боеприпаси, барути и взривни вещества;
  • Ремонт и поддръжка на основни системи на Българската армия;
  • Безпилотни системи и противодронова защита;
  • Оптоелектроника, сензори и системи за наблюдение;
  • Комуникационно и радиоелектронно оборудване;
  • Системи за управление и контрол, базирани на изкуствен интелект;
  • Отделни продукти за индивидуална защита и военномедицинско осигуряване.

Предизвикателства и рискове пред сектора

От ИСС констатират, че недостатъчната институционална координация и липсата на ясно определена отговорност за провеждането на националната отбранително-индустриална политика ограничават възможностите за целенасочено развитие на сектора.

Според Съвета традиционните производства трябва да се модернизират паралелно с усвояването на нови технологии, включително роботизирани системи, цифрови платформи и високоточни решения.

В анализа се обръща внимание, че увеличеният износ на българска отбранителна продукция след 2022 г. не гарантира сам по себе си дългосрочна конкурентоспособност.

Необходимо е адаптиране към европейските и съюзническите стандарти и постепенно преминаване от участие предимно като подизпълнител към разработване на собствени технологии.

Ако страната не успее да се адаптира към новите условия, съществува риск българските предприятия да загубят част от традиционните си позиции, а България да остане преимуществено потребител на чужди технологии и периферен участник във формиращата се европейска отбранителна индустриална база.

Защита на занаятчийските продукти с географски указания

На същата пленарна сесия ИСС прие и становище, в което посочва, че е необходимо по-активно насърчаване на българските занаятчии за регистрация на географски указания на европейско ниво.

Документът е свързан с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411, който създава възможност за защита на изделия, чиито качества и репутация са свързани с определен географски район.

Според ИСС новият европейски режим предоставя възможност за по-добра защита на българските занаятчийски стоки, повишаване на тяхната конкурентоспособност и разширяване на пазарното им присъствие.

Регистрацията на географски указания може да ограничи неправомерното използване на наименования, свързани с определени региони, и да съхрани автентичността на традиционните производства.

Бойни ракети под крилото на самолет; ©Pixabay
Бойни ракети под крилото на самолет; ©Pixabay

Ролята на държавата и браншовите организации

ИСС подчертава необходимостта от по-активно участие на държавните институции, общините и браншовите занаятчийски организации в процеса на популяризиране на възможностите за регистрация.7

Особено важна е ролята на регионалните занаятчийски камари, които разполагат с информация за производителите и традиционните занаяти в отделните области.

Съветът препоръчва занаятчиите да получават достъпна информация за условията и процедурите за регистрация, както и специализирана консултантска подкрепа.

Насърчаването на сдружаването между местните производители също би улеснило подготовката и подаването на заявления за регистрация.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google