Самолетите трябва да увеличат полетното си време и да летят по-бавно, за да намалят емисиите, предполага ново проучване.

Нов анализ, извършен от университета в Кеймбридж, определя поредица от устойчиви цели, чрез които авиационната индустрия да се опита да намали въздействието си върху изменението на климата и да направи постигането на нулеви нетни емисии до 2050 г. по-реалистично.

Проучването установява, че в момента авиацията допринася за увеличаване на скоростта на глобалното затопляне с около четири процента, като 2.5 от тях се дължат единствено на глобалните емисии на CO2.

Съгласно настоящите индустриални стандарти, учените от Кеймбридж смятат, че авиацията все още е сериозно изостанала в изпълнението на ангажиментите за нулеви емисии до 2050 г. от правителства и организации по целия свят.

Анализът поставя четири реалистични цели за постигане до 2030 г., за да направи ангажимента до 2050 г. по-лесен за реализиране, включително:

  • по-нататъшни изследвания за избягване на облаци (контрайли), създадени от самолети,
  • по-добро сътрудничество между правителствата и индустрията,
  • създаване на по-устойчиво гориво
  • експериментиране с нови технологии.

Университетът предлага и „смела мярка“ – да се намали изгарянето на гориво чрез удължаване на времето за полет, като машината лети малко по-бавно от обичайното.

Намаляването на скоростта на полета с около 15 процента, според проучването, би намалило изгарянето на гориво с 5 до 7 процента. Може да се наложи в бъдеще самолетите да бъдат проектирани да летят с по-ниски скорости, за да стане тази промяна постижима.

Недостатъкът от това ще падне върху пътниците, тъй като времетраенето на трансатлантическия полет, например, ще се увеличи с около 50 минути, което потенциално ще окаже отрицателно въздействие върху производителността на авиокомпаниите и търпението на пътуващите.

Докладът обаче предполага, че увеличеното време за полет може да бъде компенсирано от по-добра организация на летището, като например намалено време за чакане.

Докато подобни промени ще изискват корекции в цялата система, този ход може да доведе до 50% намаление на изгореното гориво до 2050 г.

Други „смели мерки“ включват по-бързо изграждане на нови самолети, така че по-старите да могат да бъдат пенсионирани и т.н.

Професор Роб Милър, директор на университетската лаборатория Whittle, казва, че причината смелите мерки да не се прилагат в момента е, че изискват „промяна на целия системен процес“.

„Авиокомпаниите не могат да ги направят сами, нито пък производителите или летищата“, казва той пред The ​​Times. „Не че някой не иска, просто сложността на системата я прави много трудна за изпълнение.“

Докладът на университета ще бъде представен на лидерите в индустрията тази седмица в Ню Йорк.

„Авиацията се намира в ключов момент, подобно на автомобилната индустрия в края на 2000 г.“, казва Милър.

„Тогава дискусиите бяха съсредоточени около биогоривата, като заместител на бензина и дизела – докато Tesla революционизира бъдещето с електрически превозни средства. Нашият петгодишен план е предназначен да ускори тази точка на вземане на решения в авиацията, като я постави на пътя за постигане на нулеви емисии до 2050 г.“