Председателството на Съвета на ЕС и представителите на Европейския парламент постигнаха предварително споразумение за изменение на европейското законодателство в областта на климата (ECL), с което се въвежда обвързваща междинна климатична цел за 2040 г. за 90% намаление на нетните емисии на парникови газове, в сравнение с нивата от 1990 г.

Тази нова цел е ключова стъпка към дългосрочната цел на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Споразумението определя и някои области на гъвкавост в подкрепа на постигането на целта за 2040 г. и няколко ключови елемента, които следва да бъдат отразени в рамката за климата след 2030 г.

Тези елементи ще насочват бъдещите законодателни предложения на Европейската комисията, за да се даде възможност на ЕС да постигне целта за 2040 г., като същевременно се помага на европейската промишленост и граждани по време на прехода.

Споразумението също така потвърждава, че и съзаконодателите подкрепят отлагането с една година на влизането в сила на системата на ЕС за търговия с емисии за сгради и автомобилен транспорт (ETS2).

Ларс Аагаард, министър на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания,заяви:

"Днес Европа се обедини около ясната ни посока за политика в областта на климата – основана на науката и защитаваща нашата сигурност и конкурентоспособност. Споразумението за цел за 2040 г. между Съвета и Европейския парламент е от решаващо значение и аз наистина се гордея с това, което постигнахме заедно. Целта отговаря на необходимостта от действия в областта на климата, като същевременно защитава нашата конкурентоспособност и сигурност. И с целта за 2040 г. в ръка, сега можем да се съсредоточим върху прилагането на политиките и сътрудничеството, необходими за придвижване на Европа към по-устойчиво, безопасно и проспериращо бъдеще."

Споразумението включва:

  • определяне на обвързваща цел за намаляване с 90% на нетните емисии на парникови газове до 2040 г., както е предложено от Комисията;
  • допълнително уточняване и допълнения към предложените от Комисията гъвкавости, включително относно приноса на висококачествените международни въглеродни кредити към целта, ролята на вътрешните постоянни поглъщания на въглерод в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС и подобрена гъвкавост в рамките на и между секторите и инструментите;
  • допълнително развитие на принципите на благоприятстващата рамка за климатичната архитектура след 2030 г., с акцент върху конкурентоспособността, опростяването, социалната справедливост и националните обстоятелства, енергийната сигурност и достъпност, подкрепата за иновациите и инвестициите, реалистичния принос на поглъщанията на въглерод за постигането на общата цел и поддържането, управлението и подобряването на естествените поглътители в дългосрочен план;
  • засилване на механизма за преглед, включително с редовна оценка на постигнатия напредък към постигане на целите по отношение на конкурентоспособността, цените на енергията и нивото на нетните поглъщания, както и изискване Комисията да предложи преразглеждане на законодателството в областта на климата или допълнителни мерки, когато е необходимо, за да се укрепи благоприятстващата рамка;
  • отлагане на началото на EU ETS2 с една година, от 2027 на 2028 г.

Ролята на международните кредити

Временното споразумение включва балансиран подход към ролята на международните въглеродни кредити в климатичната рамка след 2030 г. Съзаконодателите се споразумяха да разрешат, от 2036 г. нататък, използването на висококачествени международни кредити, за да се постигне адекватен принос към целта за 2040 г., до 5% от нетните емисии на ЕС за 1990 г.

Това съответства на постигане на намаляване на вътрешните емисии с 85% до 2040 г. Може да бъде създадена и пилотна фаза за периода 2031–2035 г., за да се подпомогне развитието на високо интегриран международен пазар на кредити.

Освен това, съзаконодателите въвеждат допълнителни предпазни мерки, които да насочват Комисията при подготовката на бъдещите правила за използването на международни кредити в рамките на климатичната архитектура след 2030 г., за да се гарантира целостта на кредитите.

Когато е уместно, Комисията трябва да обмисли допълването на критериите, определени в Парижкото споразумение, когато установява правилата за международните кредити.

Съзаконодателите постигат компромис и относно обхвата на потенциалните гъвкавости, които ще бъдат разгледани при следващия преглед на системата.

Наред с други неща, прегледът ще обхване потенциалното използване от държавите членки на допълнителни висококачествени международни кредити за изпълнение на до 5% от техните цели и усилия за периода след 2030 г.

Следващи стъпки

Споразумението, постигнато между Съвета и Европарламента, е предварително и трябва да бъде официално одобрено и прието двете институции.

Контекст

Приет за първи път през 2021 г., европейският закон за климата предоставя правната основа за дългосрочните политики на ЕС в областта на климата, в съответствие с Парижкото споразумение.

Той определя обвързваща цел за климатична неутралност в цялата икономика до 2050 г. и цел за 2030 г. за намаляване на нетните емисии с поне 55%. Той също така предвижда установяването на междинна климатична цел за 2040 г.

След публикуването на съобщението „Климатичната цел на Европа за 2040 г.“ през февруари 2024 г., Европейската комисия представи предложение на 2 юли 2025 г. за изменение на европейския закон за климата, за да се определи цел за 2040 г.

Съвсем наскоро, през октомври 2025 г., Европейският съвет предостави стратегически насоки за бъдещите действия за определяне на цел за 2040 г. По-специално, лидерите подчертаха необходимостта от балансиран подход, който би запазил и засилил конкурентоспособността на ЕС, като същевременно гарантира социално справедлив преход.

Те също така подчертаха необходимостта да се вземат предвид несигурностите, свързани с естествените поглъщания. Европейският съвет също така призова Комисията да доразвие необходимите благоприятстващи условия в подкрепа на европейската промишленост и граждани при постигането на целта за 2040 г.

На 5 ноември 2025 г. министрите на околната среда от ЕС се споразумяха за позицията на Съвета относно изменението на европейското законодателство за климата, а Европейският парламент прие своята преговорна позиция на 13 ноември.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !