• На запад от Рим, в Тиренско море, се намира остров Палмарола – диво и почти недокоснато от цивилизацията място.
  • Без пътища, електричество и мобилно покритие, той привлича малцина търсачи на приключения със своите вулканични скали, морски пещери и усещане за първична красота.
  • Достъпен само с малка лодка, островът предлага уникално бягство от модерния свят.

Палмарола е остров, на който няма град и пътища. Липсват електричество, покритие на мобилните оператори и фериботен терминал. В повечето дни единственият начин да се стигне до него е с малка лодка от съседния Понца, разположен на осем километра през Тиренско море.

Намира се западно от Рим – достатъчно близо за еднодневна екскурзия, но и достатъчно далеч, за да се усеща като съседна планета в сравнение с трафика, тълпите и постоянното движение на италианската столица.

Докато форумите, фонтаните и площадите на Рим привличат милиони, Палмарола до голяма степен отсъства от туристическите маршрути. Много посетители никога не чуват за него, а голяма част от римляните никога не го посещават.

Бягство от цивилизацията

Това, което привлича хората, решили да направят прехода, не е инфраструктурата или удобството, а именно тяхната липса. Палмарола се издига рязко от водата с вулканични скали, начупени от морски пещери и тесни заливи.

На острова има само един плаж, мрежа от пешеходни пътеки, водещи навътре в сушата, и съвсем малко признаци на съвременно развитие, пише CNN. Стигането до него от Рим включва:

  • Пътуване с влак до пристанището на Анцио.
  • Прекачване на ферибот до остров Понца.
  • Преговори с рибар или собственик на частна лодка за пътуване в двете посоки.

Без постоянни жители, Палмарола е дестинация, оформена повече от времето, геологията и сезоните, отколкото от туризма. Тук има само един ресторант, O'Francese, който сервира прясна риба и отдава под наем ограничен брой стаи, издълбани в стари рибарски пещери по скалите.

Гостите правят резервации месеци предварително, като цените за нощувка на база пълен пансион започват от 150 евро.

Първично преживяване сред природата

Мария Андреини, 44-годишна IT служителка от Тревизо, посещава Палмарола всяко лято със съпруга си Марио и 15-годишния им син Патрицио. „Има толкова много и същевременно толкова малко неща за правене“, казва тя.

„Прекарваме дните си в гмуркане с шнорхел и слънчеви бани на плажа пред ресторанта, направен от розови коралови камъчета. През нощта лежим на пясъка и гледаме звездите, разхождаме се с фенерчета. На разсъмване собствениците ни будят, за да ни заведат на преход до най-високия връх на острова, за да се насладим на изгрева. Зашеметяващо е.“

Тя добавя, че през цялата седмица се чувстват сякаш преживяват корабокрушение, „малко като семейство Флинтстоун на почивка“. Затова съветва посетителите да носят туристически обувки заедно с плажното си облекло.

Древна история и вулканични пейзажи

Пешеходни пътеки водят навътре от плажа, изкачвайки се към руините на средновековен манастир и останките от праисторическо селище. Бреговата линия на острова се изследва най-добре с лодка, тъй като скалите образуват морски стени, тунели и пещери, привличащи гмуркачи и кануисти.

Единствените животни, които посетителите могат да срещнат на сушата, са диви кози, които се крият сред ниските палми, дали името на острова.

„Това е пътуване назад към праисторическите времена, когато пещерни хора са идвали тук в търсене на ценния черен като смола камък обсидиан, все още видим в ивиците на скалата, използван за направата на оръжия и прибори“, казва местният историк Силверио Капоне пред CNN.

„Много малко се е променило оттогава в пейзажа.“

Капоне, който живее на Понца, разказва, че островът отдавна е останал ненаселен. Древните римляни са го използвали като стратегически наблюдателен пункт, но никога не са го колонизирали.

Свещеният ритуал на Сан Силверио

Собствеността на острова датира от XVIII век, когато на неаполитански семейства, изпратени да колонизират Понца, е било позволено да разделят Палмарола помежду си. Днес той е частна собственост, разделен на парцели, държани от семейства, базирани в Понца.

На скалите малки пещери са превърнати в семпли частни жилища. Малък бял параклис, посветен на Свети Силверий (Сан Силверио), стои на върха на морски комин. Силверий, папа от шести век, е бил заточен на Палмарола, където се смята, че е починал.

Всеки юни рибари плават от Понца до Палмарола за празника Сан Силверио, носейки цветя до параклиса и разхождайки дървена статуя на светеца с лодка. Местните вярват, че духът му все още обитава водите около острова и разказват легенди за моряци, спасени от него по време на бури.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !