• Макар Гърция да е премахнала смъртното наказание преди десетилетия, дебатът за справедливостта и ефективността на наказанията остава актуален.
  • Статията проследява историята на смъртното наказание в страната, от последната екзекуция през 1972 г. до пълната му отмяна, и представя експертна гледна точка за нуждата от реално изтърпяване на доживотните присъди като алтернатива на най-тежкото наказание.

Неуспешната екзекуция на Криста Пайк в Тенеси, САЩ, която оцеля след две смъртоносни инжекции, отново разпали обществения дебат за смъртното наказание.

Случаят предизвика вълнения в Съединените щати и възобнови дискусиите по темата и в Гърция, където подобно наказание отдавна е в историята.

Последната екзекуция в Гърция

В Гърция не е извършвана екзекуция повече от половин век. Последното изпълнение на смъртна присъда е на 25 август 1972 г. на старото стрелбище „Дио Аоракия“ в Ираклион, Крит.

Пред разстрел е изправен 27-годишният Василис Лимперис, осъден за убийството на съпругата си, двете им малки деца и тъща си.

Оттогава смъртното наказание на практика излиза от употреба. Седем години по-рано, на 10 април 1965 г., Айкатерини Димитрея, осъждана на смърт четири пъти, е разстреляна в Гуди. Тя остава последната жена, екзекутирана в Гърция.

Политическото решение за премахване на наказанието

Смъртното наказание е официално премахнато със закон по време на правителството на Андреас Папандреу през 1993 г. На практика обаче то е изоставено още при управлението на Константин Караманлис, който поема властта на 24 юли 1974 г.

Въпросът се озовава на бюрото му почти веднага, тъй като двама мъже, осъдени за тежки престъпления, очакват екзекуция:

  • Никос Кьомцис – извършител на три убийства.
  • Илиас Сулис – убил полицай, баща на две малки деца, след като е имал афера със съпругата му.

Караманлис вече е взел решение да премахне смъртното наказание и присъдите на двамата мъже са заменени с доживотен затвор. Така Сулис и Кьомцис успяват да избегнат разстрела буквално в последния момент.

Законодателна рамка и европейски ангажименти

През 1998 г. Гърция ратифицира със закон Протокол № 6 към Европейската конвенция за правата на човека, който премахва смъртното наказание. Член 1 от протокола гласи, че смъртното наказание се отменя и никой не може да бъде осъден на него или екзекутиран.

Член 2 обаче позволява на държавите да предвидят такова наказание за действия, извършени по време на война или при непосредствена заплаха от война.

Това изключение е премахнато от Гърция през 2004 г. с ратифицирането на Протокол № 13, който отменя смъртното наказание при всякакви обстоятелства.

Атина, Гърция; ©Getty Images
Атина, Гърция; ©Getty Images

Експертно мнение: Нужен ли е заместител?

В интервю за TO VIMA International Edition видният юрист Теодорос Психогиос категорично изключва възможността за връщане на смъртното наказание в Гърция.

"Според мен смъртното наказание няма да се върне, нито пък трябва да се върне, дори за най-бруталните престъпления."

Той обаче подчертава, че когато някой бъде осъден за брутално престъпление, присъдата „доживотен затвор“ трябва да бъде изтърпяна реално. Според него времето, прекарано зад решетките, трябва да бъде значително.

„Целта на присъдата трябва да бъде отстраняването на опасен престъпник от обществото – нещо, което по същество беше отменено от закона „Параскевопулос“ от 2015 г.“

Психогиос визира законодателството за предсрочно освобождаване, целящо да облекчи пренаселените затвори в Гърция, кръстено на тогавашния министър на правосъдието в първото правителство на СИРИЗА – професора по наказателно право Никос Параскевопулос.

Според Психогиос гръцката правна система днес позволява на затворниците да намалят присъдите си и да бъдат освободени, след като изтърпят едва две пети от срока си.

„Ако някой излежи присъдата си в селскостопански затвор, един ден се брои за два, а присъдата се намалява и когато затворникът работи“.

Той твърди, че е необходим „заместител на смъртното наказание в нашата правна система, който да се прилага“. Психогиос дава за пример Англия през 60-те и 70-те години на миналия век, когато облекчаването на присъдите е довело до ръст на престъпността, което е принудило властите да въведат по-строги наказания.

Сравнявайки гръцката и англосаксонската правна система, юристът изтъква, че тежките престъпления не трябва да подлежат на давност. „Днес в Гърция, ако някой успее да избегне арест в продължение на 20 години за престъпление, което е извършил, то се погасява по давност“, казва той.

За разлика от това, в англосаксонската система такива престъпления никога не се погасяват по давност, като той цитира случай от САЩ, в който заподозрян е арестуван 41 години след извършване на престъпление благодарение на напредъка в технологиите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google