Трите водещи телекома в България инвестират над 640 млн. лв. годишно в мрежи и услуги с интензитет на инвестициите близо три пъти над средното за икономиката в страната. Същевременно те осигуряват над 10 000 високоплатени работни места. В резултат производителността в сектора достига добавена стойност от около 130 хил. лв. на служител - близо една четвърт над средното за ИКТ сектора. Това сочи нов доклад на Института за пазарна икономика, изготвен по поръчка на Алианса на технологичната индустрия у нас.

Според доклада телекомите у нас съчетават ролята на стратегически инвеститор, значим работодател и основна инфраструктурна опора за бизнеса, публичната администрация и гражданите. 

Секторът е  с инвестиционна интензивност три пъти над средната за икономиката

Телекомуникационният сектор е сред шампионите по инвестиции в България. През 2024 г. капиталовите вложения в изграждането и модернизацията на електронни съобщителни мрежи достигат 676 млн. лв., като инвестициите във фиксирани мрежи са 97 млн. лв. , а вложенията в мобилни мрежи – 284 млн. лв. Инвестициите на предприятията в сектора устойчиво надхвърлят 2% от общия обем капиталовложения в икономиката и достигат 2.3% през 2024 г. Ако се разглеждат само нефинансовите услуги, делът на телекомуникациите е 6.9% от всички инвестиции в страната.

ИПИ
ИПИ

Инвестиционната интензивност на трите телекома,  отнесена към приходите, е 18–21% за периода 2022–2024 г. Това е приблизително три пъти над средното за предприятията в българската икономика (около 6.5–7%). Телекомите реинвестират значителна част от приходите в мрежи, софтуерни решения, облачни услуги, дигитални портфейли и нови бизнес услуги, което дава значителен принос не само за развитието на сектора, но и на цялата икономика. 

Повече от 10 000 високоплатени и устойчиви работни места

Телекомуникационният сектор осигурява работа на над 10 000 души само в трите водещи оператора. Броят на заетите при тях нараства от 9650 през 2022 г. до 10 475 през 2024 г., което е над 8% ръст за три години. Ускорението в заетостта е продиктувано от активния инвестиционен цикъл – изграждане на 5G и оптични мрежи, разширяване на центрове за обслужване, развой и ИКТ решения за бизнеса.

Секторът предлага и значително по-високи възнаграждения от средните за страната. Средната годишна работна заплата в „Далекосъобщения“ достига 37,9 хил. лв. през 2023 г. – с 56% над средната за икономиката. В дейностите, свързани с безжични комуникации, средната заплата надхвърля 42 хил. лв. годишно. Това  е резултат от високата производителност на труда в трите телекома, като добавената стойност на един нает достига 130 хил. лв., което е близо 25% над средното за ИКТ сектора и над два пъти повече от средното за всички икономически дейности (55 хил. лв. на нает).

Значим принос към публичните финанси и устойчив приход

Телекомуникационните компании имат отчетлив принос и към публичните финанси. По оценка за периода 2022–2024 г. трите водещи оператора са внесли общо 626 млн. лв. под формата на корпоративен данък, осигурителни вноски, данък върху доходите на служителите и местни данъци и такси.

Само платеният корпоративен данък се увеличава от 75,9 млн. лв. през 2022 г. до 87,9 млн. лв. през 2024 г., което представлява 1,7–1,8% от всички приходи от корпоративни данъци в държавния бюджет. При данъка върху доходите приносът е около 0,7% от общите постъпления, което е значително за сектор, който е по-интензивен на капитал, отколкото на труд.

Обемът на телекомуникационния пазар в България надхвърля 4 млрд. лв. през 2024 г., като трите водещи оператора формират около две трети от него – 3,17 млрд. лв. общи приходи или ръст от 16% спрямо 2022 г. Въпреки това темповете на нарастване намаляват - след двуцифрен скок през 2023 г. ръстът за 2024 г. се забавя до под 5%, което е знак, че пазарът навлиза в по-зряла фаза, при която привличането на нови абонати вече не е основен двигател на растежа и все по-осезаемо се усеща ефектът от отшумяването на високата инфлация. Най-динамичен остава мобилният сегмент, който носи над две трети от приходите - 2,18 млрд. лв. през 2024 г. и годишно увеличение от над 8%.

България е над средното за ЕС по инфраструктура, с оптична мрежа до почти всяко домакинство

Анализът на Института за пазарна икономика подчертава, че България вече разполага с инфраструктура, която я поставя сред добре подготвените за цифровото десетилетие държави. Покритието с оптика до дома (FTTP) достига 90.4% от домакинствата при средно 69,2% в ЕС. Мрежите с много висок капацитет (VHCN), включително оптика и DOCSIS 3.1, обхващат 90,3% от домакинствата при 82,5% средно за ЕС. 5G мрежите покриват над 80% от домакинствата и над 90% от населението, а трафикът на мобилни данни почти се удвоява за две години – от 116 PB на 230 PB. Данните ясно потвърждават, че телекомите са успели да изградят „гръбнак“ на цифровата икономика, който позволява устойчиво развитие на електронната търговия, дистанционната работа, дигиталните услуги и индустриалните приложения.

dbr.bg-image

Достъпни услуги и поевтиняване спрямо доходите на домакинствата

Въпреки големия обем инвестиции, телекомуникационните услуги в България остават сред най-достъпните в ЕС. Средният приход на абонат на мобилни услуги за трите най-големи оператора е 19,8 лв. (10,1 евро) на месец през 2024 г., спрямо 14,8 евро за мобилни услуги и 23,7 евро за фиксиран интернет в другите страни от Европа.  Цифрите ясно показват, че телеком услугите у нас са съществено по-евтини, особено при фиксираната свързаност. Когато се отчете динамиката на доходите и инфлацията, реалната цена на мобилните услуги за домакинствата всъщност намалява и  услугата поевтинява с 7,3% през 2023 г. и 7,7% през 2024 г. спрямо покупателната сила на домакинствата.

Интернет променя ежедневието: повече информация, участие и е-здраве

Силно развитата инфраструктура се превръща в реална добавена стойност за хората. Данните показват, че около 65–70% от гражданите използват интернет за комуникация и социални връзки, над половината четат новини онлайн и търсят информация за стоки и услуги, повече от 50% вече пазаруват онлайн, 20% споделят мнения по обществени и политически теми в интернет, а 9% участват в онлайн гласувания, анкети и допитвания.

Особено бързо расте и електронното здравеопазване -  40% от потребителите търсят здравна информация онлайн, 18% записват час при лекар през сайт или приложение, а 20% имат достъп до електронни досиета, резултати и рецепти.

Така телекомуникационният сектор се очертава не само като икономически двигател, но и като фактор за по-голямо гражданско участие, по-лесен достъп до услуги и по-високо качество на живот.

Голям потенциал, ако инфраструктурата срещне човешкия капитал

Въпреки силната инфраструктурна база и високата инвестиционна активност, анализът посочва и ключово предизвикателство – ниското ниво на цифрови умения. Едва 36% от населението разполага с базови дигитални умения при 56% средно за ЕС. 

Наред с изграждането на мрежи с капацитет за гигабитови скорости  и масово 5G покритие, устойчиви инвестиции и осигуряването на висока добавена стойност и добре платени работни места, са необходими системни усилия в образованието, развитието на цифровите умения и стимули за иновации, така че инфраструктурата да бъде максимално използвана от потребителите и бизнеса в полза на икономиката и обществото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !