Нищо не е вечно. Тази максима със сигурност е вярна и за самолетите. Повечето съвременни машини имат живот от поне 30 години, но когато времето им изтече, къде отиват?

Пенсионираните самолети се изпращат в специални гробища. Те представляват гигантски открити паркинги за машини, които очакват своето бъдеще.

„След като машината пристигне на самолетното гробище, ще се случи едно от двете неща: ще остане в него и ще бъде напълно поддържана или ще бъде бракувана за части“, обяснява за Travel + Leisure бившият пилот и професор в университета на Невада.

Първото се случва, когато авиокомпаниите извеждат от експлоатация самолети, които все още са годни за полет, но вече не са лъскави и нови.

„Тъй като индустрията на въздухоплавателните средства продължава да се развива, авиокомпаниите вадят някои от по-старите си самолети от експлоатация“, казва Бъб. „Други авиокомпании пък ги купуват, защото са по-евтини от новите.“

Но ако самолетът е твърде далеч от разцвета си, той обикновено отива за части.

„След като е изведен от експлоатация, от пътническия самолет първо се източват всички течности, като останало гориво, хидравлична течност и смазочни материали. След това всички полезни части - от инструменти до двигатели, се отстраняват за препродажба“, казва авиационният историк Шей Оукли.

„След като тези два процеса бъдат завършени, самолетът е готов за бракуване. Това, което остава след разглобяването му, особено металите и пластмасите, почти винаги се рециклира по някакъв начин. В края на процеса от машината не остава почти нищо."

Гробища за самолети могат да бъдат открити по целия свят, най-често обаче те са разположени в дестинации със сух климат.

„Ако бракуването се забави или въпросният самолет е консервиран за възможна бъдеща употреба, изключително сухият въздух в пустинна среда действа като естествен консервиращ агент, особено за метали, които иначе биха корозирали“, казва Оукли.

„Правилно „запечатан“ самолет, съхраняван в пустинно хранилище, се нуждае от минимална поддръжка, за да стане отново годен за полет. А ако най-накрая бъде бракуван, частите му ще имат малко или никакви щети от стихиите.

В този ред на мисли, не е изненадващо, че най-големите гробища за самолети се намират в пустинята.

„Има по-малко дъжд, сняг и други неблагоприятни метеорологични условия, които могат да причинят ръждясване“, казва Бъб. Вземете, например, базата на военновъздушните сили Дейвис-Монтан в Тусон, Аризона.

Това е домът на 309th Aerospace Maintenance and Regeneration Group (309 AMARG), която управлява най-голямата авиационна база в света, способна да побере повече от 4000 самолета - по-конкретно военни машини - от изтребители до бомбардировачи, на 42 квадратни километра земя.

Въпреки че не можете да я посетите, можете да видите много от самолетите от периферията на съоръжението, извън оградата.

За да видите пенсионирани търговски самолети, трябва да се насочите към второто и третото по големина самолетни гробища в света в Мохаве и Калифорния. Подобно на Дейвис-Монтан, тези места не са достъпни за обществеността, но можете да надникнете в тях с помощта на Google Earth.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !