Aurubis ще произвежда 50% повече мед в Пирдоп. Откъде ще дойде токът?

Как Aurubis България, един от най-големите консуматори на ток в страната, управлява енергията си?

Соларните мощности на медодобивния завод на Aurubis в Пирдоп ще достигнат 41 MW и ще покриват около 15% от потреблението му. Енергийната ефективност обаче не се изчерпва със собственото производство – ключови са оползотворяването на отпадната топлина, съхранението на енергия и предвидимостта на цените.

Медта е сред металите, без които енергийният преход не може да се случи. Тя е необходима за изграждането на електропреносните мрежи, възобновяемите енергийни източници, електромобилите и центровете за данни. Производството ѝ обаче изисква огромни количества електроенергия, което поставя металургичните предприятия пред сериозно предизвикателство да останат конкурентоспособни в условията на високи и трудно предвидими цени на тока.

За Aurubis България, който е един от най-големите промишлени консуматори на електроенергия в страната, отговорът не се свежда до изграждането на соларни паркове. Компанията развива собствени мощности за производство на електроенергия, проучва възможности за съхранението ѝ и работи по проекти за оползотворяване на отпадната топлина от производствените процеси.

Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в Aurubis България

„Непредвидимостта е най-големият проблем“, коментира Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в Aurubis България, в подкаста на Darik Business Review.

По думите му за предприятие, което работи денонощно, цената на електроенергията е само част от уравнението. От значение са още сигурността на доставките, възможността за дългосрочно планиране и способността на производството да използва енергията възможно най-ефективно.

Заводът на Aurubis в Пирдоп / Aurubis България

60 MW постоянно потребление и 15% собствена енергия

Средното потребление на електроенергия в завода в Пирдоп е около 60 MW, посочва Катинов. Основната част от необходимите количества се осигурява от борсовия пазар. Компанията вече разполага със соларни мощности от около 23 MW, а след завършването на четвъртия си соларен парк общата инсталирана мощност трябва да достигне 41 MW. Очакванията са новият парк, с мощност още 18 MW, да бъде завършен в началото на 2027 г.

При пълното развитие на соларните мощности годишното производство се очаква да достигне около 55 GWh електроенергия, което е количество, съпоставимо с годишното потребление на приблизително 19 000 домакинства.

За мащаба на индустриалното предприятие обаче дори това е само частично решение. Според Катинов собственото производство от фотоволтаици ще покрива около 15% от потреблението на завода.

Причината е в разликата между профила на производство и профила на потребление. Соларните панели генерират електроенергия през деня, докато металургичното производство има нужда от нея и през нощта, както и в периодите с недостатъчно слънчево греене.

„Фотоволтаиците са началото на енергийната трансформация, а не нейният край“, казва Катинов.

Това обяснява защо Aurubis България разглежда соларните мощности като част от по-широка енергийна стратегия, а не като самостоятелно решение на проблема с цените и сигурността на доставките.

Aurubis с 31% ръст на оперативната печалба, заводът в Пирдоп увеличава производството

Защо заводът не може просто да спре, когато токът поскъпне

При някои производства потреблението може да бъде намалено или част от дейностите да бъдат отложени за часове, в които електроенергията е по-евтина. В металургията обаче подобна гъвкавост има сериозни ограничения. Процесите в завода в Пирдоп са непрекъснати и включват операции, които трябва да поддържат определени температури и технологични условия. Спирането им не е равнозначно на изключването на обикновена машина, която може да бъде пусната отново след няколко часа. При прекъсване се налага да работят допълнителни системи, които да поддържат процесите топли. Повторното стартиране също изисква енергия и време, докато съоръженията достигнат нормален работен режим.

Затова компанията се стреми да избягва ненужните спирания, които могат да повишат енергийния разход за произведен тон мед.

„Ние не можем да видим, че цената за утрешния ден е много висока, и да си кажем: спираме, ще работим на следващия ден“, обяснява Катинов.

Той уточнява, че до момента компанията не е попадала в ситуация, в която цената на електроенергията да я принуди да спре производството. Подобно решение би било икономически оправдано само при внимателна оценка на всички разходи, тъй като освен цената на тока значение имат суровините, пазарната цена на метала и ефективността на производствените процеси.

Вместо да разчита на спиране и повторно пускане, предприятието търси възможности за оптимизация на отделни системи и за по-добро управление на потреблението.

Не само най-големият консуматор има значение

Електролизата е сред най-големите консуматори на електроенергия в рафинерията, тъй като токът участва пряко в електрохимичния процес на рафиниране на медта. Съществено потребление имат и различни спомагателни системи – вентилатори, помпи и компресори.

Според Катинов обаче фокусът върху най-големия консуматор невинаги носи най-добрия резултат. Понякога по-значителни икономии могат да бъдат постигнати чрез подобряване на работата на множество по-малки съоръжения, които функционират постоянно.

Това изисква детайлно познаване на процесите, проследяване на потреблението и търсене на възможности за намаляване на разхода, без да се нарушава производственият режим.

Друг важен ресурс е отпадната топлина. В металургията значителни количества енергия могат да бъдат разсеяни под формата на горещ въздух, газове или топлина, отведена при охлаждането на оборудването. Вместо тази енергия да се губи, тя може да бъде оползотворена за производство на пара, за технологични нужди или за генериране на електроенергия.

Aurubis България вече използва малка парна турбина, захранвана с отпадна топлина, а компанията работи и по допълнителни проекти в тази посока. Целта е част от енергията, която иначе би била загубена, да се върне обратно в производствения процес.

"Имаме много топилни процеси в завода. Те не могат да се спират. Завод като нашия, не е батерия, която може да се намали с 50% за около 5 минути и после всичко пак да тръгне без да има последици. Затова е важно да се търсят гъвкави решения и евентуално да се намалят съпътстващи процеси."

От Кремиковци до Aurubis: Трите живота на българската металургия

От консуматор към участник в енергийната система

Следващата стъпка в енергийната трансформация на завода е свързана със съхранението на електроенергия. Компанията разработва концепция за батерийни системи, които да позволят част от произведената през деня соларна енергия да бъде използвана в по-късните часове. Така електроенергията от фотоволтаиците няма да се използва единствено в момента на производството ѝ, а ще може да бъде прехвърлена към периоди, в които предприятието има нужда от нея.

Паралелно с това Aurubis България разглежда възможности за разширяване на собственото производство, оползотворяване на отпадната топлина, електрификация и автоматизация. В по-дългосрочен план част от енергийната стратегия може да включва и дългосрочни договори за доставка на електроенергия от възобновяеми източници – т.нар. PPA.

Според Катинов обаче не е реалистично да се очаква всеки завод да се превърне в електроцентрала и да продава ток на пазара.

По-вероятната посока е индустриалните предприятия да станат по-интелигентни консуматори, които едновременно произвеждат част от необходимата им енергия, съхраняват я и управляват потреблението си по-гъвкаво. Това би позволило на заводите да бъдат не просто крайни потребители на електроенергия, а активна част от енергийната система, допринасяща за нейната гъвкавост.

България има предимства, но инвеститорите търсят предвидимост

Според Катинов България разполага с добра енергийна инфраструктура, собствено производство на електроенергия, потенциал за развитие на възобновяемите източници и благоприятно географско положение.

Сред предимствата на страната той откроява и по-ниските мрежови такси в сравнение с други европейски пазари. Енергийният микс също има значение: в България съществена роля играят ядрената енергетика и соларното производство, докато в Германия делът на вятърната енергия е по-голям. Това означава, че цените на електроенергията могат да се движат различно в отделните държави и часове в зависимост от наличните мощности, производствения микс и свързаността със съседните пазари.

За големите инвеститори обаче ниската цена на тока в определен момент не е достатъчна. Те трябва да могат да прогнозират разходите си за години напред, да разчитат на сигурност на мрежата и да знаят дали на избраното място има достатъчно свободен капацитет за присъединяване.

„Инвеститорите не ги интересува само има ли евтин ток или няма, за да дойдат в една страна. Те искат да знаят каква ще бъде цената утре, след пет или десет години“, посочва Катинов.

Това е особено важно за предприятия, които изискват големи първоначални инвестиции и планират да работят десетилетия.

По думите му Европа остава привлекателна за бизнеса заради развитата инфраструктура, квалифицираните кадри и технологичните възможности. По-високите енергийни разходи обаче могат да намалят конкурентоспособността ѝ спрямо САЩ и Азия. Решението според него не е Европа да се откаже от декарбонизацията, а да намери начин тя да бъде икономически и индустриално устойчива.

Повече мед означава и по-голяма нужда от електроенергия

Енергийното предизвикателство пред Aurubis България се задълбочава и заради планираното увеличаване на производствения капацитет.

Компанията разширява рафинерията си до 340 000 тона катодна мед годишно – увеличение с около 50% спрямо предходния капацитет, посочва Катинов.

Проектът на завода за разширяване на рафинерията за катодна мед е включен в списъка на Европейската комисия с нови стратегически проекти по Акта за критичните суровини на ЕС. Решението беше обявено на 9 октомври 2026 г. и обхваща общо 46 проекта в 16 държави членки. Разширяването на рафинерията е сред основните проекти в инвестиционната програма на компанията „Инвестиции за прогрес. България 2027“ на стойност 400 млн. евро. Програмата включва увеличаване на производствения капацитет, модернизация на производството, подобряване на енергийната ефективност и екологичните показатели. С разширяването на рафинерията капацитетът за производство на катодна мед ще се увеличи до 340 000 тона годишно.

По-голямото производство означава и необходимост от по-добро управление на енергията, тъй като рафинирането на мед е електроемък процес. Тук се проявява и един от основните парадокси на енергийния преход: за да бъдат изградени повече соларни и вятърни мощности, електромобили, електропреносни мрежи и центрове за данни, са необходими повече метали. За производството на мед обаче също са нужни значителни количества електроенергия.

Така индустрията трябва едновременно да увеличава производството на материали, необходими за декарбонизацията, и да намалява енергийния си отпечатък, без да губи конкурентоспособност.

За предприятия като Aurubis България това превръща енергийната ефективност в стратегически въпрос. Собственото производство на електроенергия, съхранението, оползотворяването на отпадната топлина и по-гъвкавото управление на потреблението не са отделни инициативи, а взаимно допълващи се инструменти за запазване на конкурентоспособността.

В крайна сметка целта не е заводът да се освободи напълно от зависимостта си от електроенергийната мрежа. По-важното е да използва по-малко енергия за всяка произведена единица продукция, да намали излагането си на ценови рискове и да може да планира производството си в дългосрочен план.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google