Карго дронове и нови инвестиции: Регионалните летища в Горна Оряховица, Русе и Сливен стават логистични хъбове

По време на Inter Drone Summit 2026 представители на местната власт и бизнеса очертаха основните проблеми пред регионалните летища в България.
Сред тях са нуждата от сериозни инвестиции, тромави нормативни уредби и слаба комуникация с държавните институции.
Въпреки това, летища, като тези в Горна Оряховица, Русе и Сливен, имат потенциал да се превърнат в икономически и логистични хъбове, особено с развитието на карго дронове.

Ролята на регионалните летища като двигател за местния икономически растеж, индустриалното развитие и новата нисковисочинна икономика беше в центъра на дискусия по време на третия панел на Inter Drone Summit 2026.

Дискусията, модерирана от д-р Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), събра представители на местната власт и бизнеса, които очертаха основните спънки пред развитието на летищната инфраструктура в страната.

Нужда от инвестиции и модернизация

Един от ключовите примери за потенциала и предизвикателствата пред регионалните аерогари беше летище Горна Оряховица. Кметът на общината Николай Рашков съобщи, че до края на ноември се очаква доставка на модерно оборудване.

Целта е летището да излезе от дерогация и да отговори на европейските изисквания за сигурност при обслужване на пътници. Планира се и удължаване на пистата.

Към момента летището обслужва предимно бизнес полети и товари, а стратегическото му местоположение го прави важно и за съседни области. Инвестициите са ключови, за да може то да разгърне пълния си потенциал.

От терминал от 1978 г. към нови полети: Горна Оряховица черпи опит от Крайова

Нормативни пречки и ролята на общините

Димитър Недев, заместник-кмет на община Русе, обърна внимание на сериозните ограничения, които действащата нормативна рамка поставя пред общините при управлението на летищна инфраструктура.

По думите му, законодателството на практика ги насочва основно към концесионен модел. Той изрази убеждението, че местните власти трябва да имат по-голяма свобода, включително възможност да участват пряко или чрез търговски дружества в управлението на летищата.

Летище Русе беше посочено и като пример за инфраструктура с отличен потенциал за връзка с други видове транспорт.

Връзката с индустриалните паркове и бизнеса

Регионалните летища могат да бъдат естествено допълнение към индустриалните паркове и да повишат значително тяхната конкурентоспособност.

Тази теза защити Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Според нея обаче, един от съществените проблеми остава недостатъчно бързата и ефективна комуникация между държавните институции и регионалните власти.

Добър пример за синергия даде Стоян Марков, заместник-кмет на Сливен. Местното летище там е включено в рамките на новия индустриален парк „Сливен“.

Зоната разполага не само с въздушна, но и с железопътна връзка, което създава отлични предпоставки за развитие на мултимодален транспорт и логистика, съобщават от БТПП.

Участниците в третия панел на Inter Drone Summit 2026; ©БТПП

Новите възможности: Карго дронове и свързаност

Бизнес гледната точка беше представена от Свилен Рангелов, съосновател на „Дронамикс“. Той обясни, че концепцията за техния карго дрон е създадена с възможност за излитане и кацане от по-къси писти.

Причината е, че голяма част от летищата по света не разполагат с инфраструктурата на големите международни хъбове. За „Дронамикс“ развитието на регионалните летища е ключово за подобряване на свързаността и за доставка на товари възможно най-близо до крайната им дестинация.

В хода на дискусията Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия, акцентира върху слабата вътрешна авиационна свързаност в България.

Той предупреди, че страната рискува да изостане на фона на бързото развитие на пилотираната и безпилотната авиация, ако не използва по-активно потенциала на регионалните си летища.

В заключение участниците се обединиха около извода, че България разполага със значителна, но неравномерно използвана регионална летищна инфраструктура.

За да се превърнат в реални икономически и логистични хъбове, част от летищата се нуждаят от: