КНСБ на 36 години: Равносметка за доходите, трудовите права и пътя към еврозоната

Днес Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) навършва 36 години от учредяването си.

Това е най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите у нас с близо 300 хил. членове, обединяваща 35 синдиката. 

Създадена през 1945 г. под името Общ работнически професионален съюз, организацията през 1972 г. се преименува на Български професионални съюзи, а през 1990 г. приема сегашното си име - КНСБ.

52 часа седмично максимално работно време у нас иска КНСБ

36 години борба за доверието на хората

"Смея да твърдя, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа и Европейския съюз (ЕС), в България имаме трудово законодателство със сериозна защита на работниците".

Това казва за БТА президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров във връзка с 36-ата годишнина на организацията.

"През всички тези 36 години от КНСБ сме се борили за доверието на хората и сме се опитвали да взимаме решения, които пряко ги засягат – най-вече в икономически и социален план, да са в тяхна полза".

Имало е и плюсове, и минуси, спадове и възходи, допълни той относно борбата за правата на работещите и по-доброто трудово законодателство в страната.

"За съжаление, България остава най-бедната държава в ЕС, макар че за по-малко от пет-шест години доходите се удвоиха", каза президентът на КНСБ и даде като пример ръста на минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 г. вече е 620.20 евро.

"След ковид пандемията тя беше малко над 600 лв. Имаме и сериозен ръст на средните доходи".

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров; ©КНСБ

България в еврозоната

"От самото начало КНСБ подкрепя членството на страната в еврозоната, като основната причина за това е ръстът на заплатите, който имаше в държавите, приели еврото", каза Пламен Димитров.

"Много важно обаче е какво можеш да си купиш с увеличените заплати и какво е ценовото равнище. С 3.6% нарасна малката потребителска кошница, която КНСБ изследва, с най-важните 20 стоки и продукти".

Той даде пример, че от много време млечните продукти в България са по-скъпи от тези в другите европейски страни и това, според него, не се дължи на еврото, а на друга нелоялна практика. По неговите думи проверките за нерегламентирано покачване на цените трябва да продължат.

Санкциите също трябва да се повишат в този смисъл, каза президентът на КНСБ. Според него, регулаторите трябва да върнат с проверките си доверието на гражданите.

Българската народна банка и търговските банки се справиха блестящо с процеса по смяната на валутата, коментира също Димитров.

Какво още заяви Пламен Димитров за БТА можете да откриете тук. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !