След Венецуела: Кои държави са заплашени от Тръмп?

Вторият мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп e определян от амбициите му във външната политика.

Той осъществи заплахите си срещу Венецуела, като залови президента и съпругата му в Каракас по време на нощна военна операция.

Описвайки я, Тръмп изтупа от праха доктрината „Монро“ от 1823 г. и обещанието ѝ за превъзходство на САЩ в западното полукълбо, преименувайки я на „Доктрината Донро“.

Ето някои от предупрежденията, които той отправи към други държави в орбитата на Вашингтон през последните дни.

Гренландия

САЩ вече имат военна база в Гренландия - космическата база Питуфик - но Тръмп иска целия остров.

„Имаме нужда от Гренландия от гледна точка на националната сигурност“, каза той пред журналисти, заявявайки, че регионът е „осеян с руски и китайски кораби навсякъде“.

Огромният арктически остров, част от Кралство Дания, се намира на около 3 200 км североизточно от САЩ.

Островът е богат на редкоземни минерали, които са от решаващо значение за производството на смартфони, електрически превозни средства и военна техника. В момента производството на редкоземни елементи в Китай далеч надвишава това на САЩ.

Гренландия също така заема ключово стратегическо място в Северния Атлантик, което дава достъп до все по-важния Северен полярен кръг. С топенето на полярните ледове през следващите години се очаква да се отворят нови корабни маршрути.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен отговори на Тръмп, като определи идеята за контрол на САЩ над острова като „фантазия“.

„Край на натиска. Край на инсинуациите. Край на фантазиите за анексиране. Отворени сме за диалог. Отворени сме за дискусии. Но това трябва да се случи по правилните канали и при спазване на международното право“.

Всеки опит на САЩ да завземат Гренландия би я вкарал в конфликт с друг член на НАТО, което вероятно би поставило алианса в опасност.

Защо САЩ тръгна срещу Мадуро?

Колумбия

Само часове след операцията във Венецуела, Тръмп предупреди колумбийския президент Густаво Петро да „пази задника си“.

Съседът на Венецуела на запад е дом на значителни петролни запаси и е основен производител на злато, сребро, изумруди, платина и въглища. Страната е и ключов център за търговията с наркотици в региона - най-вече с кокаин.

Откакто САЩ започнаха да атакуват лодки в Карибите и източната част на Тихия океан през септември - заявявайки, без доказателства, че превозват наркотици - Тръмп е в задълбочаващ се спор с левия президент на страната.

САЩ наложиха санкции на Петро през октомври, заявявайки, че той позволява на картелите да „процъфтяват“.

В изказване на борда на Air Force One в неделя Тръмп заяви, че Колумбия се „управлява от извратен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на САЩ“. „Той няма да го прави много дълго“, каза Тръмп.

На въпроса дали САЩ ще проведат операция, насочена срещу Колумбия, Тръмп отговори: „Звучи ми добре“.

В исторически план Колумбия е близък съюзник във войната на Вашингтон срещу наркотиците, получавайки стотици милиони долари годишно военна помощ за борба с картелите.

Иран

Иран в момента е изправен пред масови антиправителствени протести, а Тръмп предупреди вчера, че властите там ще бъдат „ударени много силно“, ако загинат още протестиращи.

„Наблюдаваме много внимателно. Ако започнат да убиват хора, както са правили в миналото, мисля, че ще бъдат ударени много силно от Съединените щати“, каза той пред репортери на Air Force One.

Иран теоретично попада извън обхвата, определен в „Доктрината Донро“, но въпреки това Тръмп преди това е заплашвал иранския режим с по-нататъшни действия, след като удари ядрените му съоръжения миналата година.

Тези удари дойдоха, след като Израел започна мащабна операция, насочена към лишаване на Иран от способността да разработва ядрено оръжие, което доведе до 12-дневния израелско-ирански конфликт.

На среща в Мар-а-Лаго между Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху миналата седмица бе заявено, че Иран е начело на дневния ред. Американските медии съобщиха, че Нетаняху е повдигнал въпроса за потенциала за нови удари срещу Иран през 2026 г.

Мексико

Достигането на Тръмп до властта през 2016 г. бе определен от призивите му за „построяване на стената“ по южната граница с Мексико.

В първия си ден след завръщането си на поста през 2025 г. той подписа изпълнителна заповед за преименуване на Мексиканския залив на „Американски залив“.

Той често е твърдял, че мексиканските власти не правят достатъчно, за да спрат потока от наркотици или нелегални имигранти в САЩ. В неделя той заяви, че наркотиците „се изливат“ през Мексико и „ще трябва да направим нещо“, добавяйки, че картелите там са „много силни“.

Тръмп каза, че му е предложено да изпрати американски войски в Мексико, за да се бори с картелите, но президентът Клаудия Шейнбаум публично отхвърли всякакви военни действия на САЩ на мексиканска земя.

Куба

Островната държава, която се намира само на 145 км южно от Флорида, е под санкции от страна на САЩ от началото на 60-те години на миналия век.

Тя поддържаше тесни отношения с Венецуела на Николас Мадуро, която, според съобщенията, доставяше приблизително 30% от кубинския петрол в замяна на лекари и медици, пътуващи в обратната посока.

С оттеглянето на Мадуро, Хавана може да бъде изложена на риск, ако доставките се сринат. В неделя Тръмп предположи, че американската военна намеса там не е необходима, защото Куба е „готова да падне“.

„Не мисля, че се нуждаем от каквито и да било действия. Изглежда, че ще се срине. Не знам дали ще издържат, но Куба сега няма доходи. Те получават всичките си доходи от Венецуела, от венецуелски петрол.“

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио - син на кубински имигранти, отдавна призовава за смяна на режима в Куба. В събота той заяви пред журналисти: