• Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви в интервю за БТА, че България трябва да намали бюджетния си дефицит от 5% от БВП, като подчерта, че еднократните фискални мерки не са системно решение.
  • Според нея страната трябва да изгражда фискални буфери и да води по-внимателна политика в условия на инфлация, за да се справи с натрупващите се рискове пред световната икономика.

България трябва да намери начини да намали бюджетния си дефицит, който възлиза на 5 процента от БВП, а разчитането на еднократни фискални мерки не представлява системно решение на проблема.

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в специално интервю за БТА, дадено в края на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

"В свят, изправен пред все по-чести външни шокове, е ключово страните да изграждат буфери, а приходната им политика да бъде съобразена със системните нужди на бюджета, посочи тя. Срещите в Банкок преминаха на фона на оценката на МВФ, че световната икономика запазва своята устойчивост, но натрупващите се рискове ограничават възможностите ѝ да поема нови сътресения."

Фискална политика в условия на инфлация

По повод обсъжданите еднократни фискални мерки, сред които и предложението за данък върху свръхпечалбите, Георгиева отбеляза, че макар такива стъпки да помагат в краткосрочен план, те не са устойчиво решение.

Според нея изграждането на буфери изисква приходната политика да осигурява средства за трайните нужди на бюджета.

Тя призова също към по-внимателна фискална политика в условията на инфлация, тъй като по-големите бюджетни разходи създават допълнително търсене и оказват натиск върху цените.

Кристалина Георгиева посочи, че инфлацията се подхранва от няколко основни фактора:

  • Високите цени на енергоносителите, които вероятно ще се задържат на тези нива.
  • Увеличаването на разходите за отбрана в световен мащаб.
  • Продължаващото търговско напрежение.
  • По-голямото търсене, свързано с развитието на изкуствения интелект.

Тя определи инфлацията като „данък върху хората с ниски доходи“ и допълни, че паричната политика трябва да бъде по-ограничаваща.

В този контекст тя очаква Европейската централна банка да предприеме нови повишения на основните си лихвени проценти.

Икономически прогнози и новата среда за сигурност

В октомврийската си прогноза МВФ леко понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 2.6 процента спрямо 2.8 процента в прогнозата от април. За 2027 г. обаче фондът повиши прогнозата си от 2.5 на 2.7 процента.

Георгиева коментира и последиците от променената среда за сигурност. Според нея периодът след края на Студената война, когато страните са се възползвали от ниските разходи за отбрана, е приключил.

"Руското нападение срещу Украйна и събитията в Близкия изток показват, че светът е по-несигурен и държавите трябва да се приспособят към новите условия. За Европа е по-ефективно да увеличава разходите за отбрана съвместно, вместо всяка държава да действа самостоятелно“.

Тя добави, че МВФ препоръчва по-голям европейски бюджет, чрез който държавите да финансират заедно общите си приоритети.

Getty Images

България и предизвикателствата на изкуствения интелект

Управляващият директор на МВФ обърна внимание и на мястото на България в развитието на изкуствения интелект (ИИ).

Тя определи добре развития сектор на информационните технологии в страната като добра основа, но отбеляза, че България няма да бъде производител на най-напредналите модели на ИИ.

Вместо това страната може да участва във веригите на доставки, но най-важното е да използва технологията за повишаване на производителността на труда.

Според Георгиева България трябва да подобри подготовката на кадрите и образователната система, както и да разшири използването на изкуствен интелект в малките предприятия и държавните структури.

Тя подчерта, че България и Европа изостават от САЩ по производителност на труда и по-широкото използване на новите технологии е необходимо за повишаване на конкурентоспособността.

Добави в предпочитани в Google