Лидерите на модерното земеделие се събраха на първото по рода си събитие AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха“, което се проведе в препълнената зала на Grand Hotel Millennium Sofia.

В продължение на 7 часа водещи компании от различни сектори на аграрната икономика очертаха напредъка в индустрията чрез обмяна на знание, сътрудничество и иновации.

Учени, експерти, политици заедно с фермери, животновъди, производители и търговци на селскостопански култури и техника споделиха своята визия за бъдещето на устойчивото селско стопанство в ерата на екологичните предизвикателства.

В днешно време действията на модерните агро лидери са насочени към изграждането на безопасна, изобилна и преди всичко устойчива хранителна система, която работи за всички.

След участието на министъра на земеделието Кирил Вътев и изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Георги Тахов на сцената продължихме с темата: 

Как Европа планира да прави земеделие?

Марио Милушев, директор „Стратегически планове по ОСП II“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, разясни стратегиите, чрез които Европа може да постигне заложените цели до 2027 г., в разговор с Христина Василева от Агри.БГ.

Според него, трябва повече да се използва кохезионната програма, както и плановете за устойчивост. „Зеленият преход е ключов, производството и екологичните аспекти трябва да вървят ръка за ръка“, каза Милушев.

В дискусията за ОСП и парите за земеделие Нивелин Ноев, ръководител екип „Финансови инструменти и връзки с ЕИБ“ в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, говори за финансовите инструменти, от които фермерите могат да се възползват и така да бъдат по-устойчиви.

„Финансовите инструмети – кредитни и дялови участия, както и гаранционни фондове, могат да гарантират развитие на земеделието“, каза той. Според него, управлението на риска остава критична интервенция, защото в ЕС се подкрепят 44 хил. фермери при 9 милиона селски стопанства.

В същата дискусия зам.-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева каза, че земеделските производители припознават интервенциите, свързани с тяхната дейност, а от своя страна, държавните институции се опитват да намерят решение на възникнали проблеми.

Винопроизводителят и агропредприемач Матео Палярани, който е вицепрезидент на CEJA, фокусира вниманието върху значението на младите фермери в ЕС, какви са пътищата за устойчив аграрен бизнес и предизвикателствата, които те срещат.

В разговора със Соня Тодорова, експерт „Връзки с обществеността“ на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), той посочи пътищата за устойчив аграрен бизнес и предизвикателствата, които младите фермери срещат.

„Финансирането е важен елемент от дейността на младите фермери, защото, когато го има, им дава смелост и стабилност“, каза той. Другите предизвикателства са зелените политики, дигитализацията и климатичните промени.

Втората част от форума беше посветена на темата:

Икономика на селското стопанство: как да печелим повече пазари?

Наследникът на фермерската фамилия Ралчеви – Васил Ралчев, който е създателят на InaEssentials, разказа как с помощта на дигиталните инструменти семейният бизнес достига до потребители в целия свят и генерира впечатляващи печалби. Със своите примери и опит той изрази вяра, че може да бъде полезен и на други фермери.

Колко е важна подкрепата навреме беше опорната точка на разговора между изпълнителния директор и ръководител направление „Корпоративно банкиране“ в Банка ДСК Боян Стефов и главния редактор на Forbes България Веселин Димитров.

Стефов разказа за главните трендове, които оказват влияние върху селското стопанство и за това как в трудните моменти е важно банките да оказват подкрепа.

Той сподели и кои са различните продукти и варианти на финансиране на сектора на храните и селското стопанство от страна на банката и очакваното влияние на влизането в еврозоната върху лихвената политика.

Земеделие на бъдещето бе темата, в която Тодор Евтимов, маркетинг и технически мениджър в BASF България, и Христина Василева, зам. главен редактор в Агри.БГ, представиха новостите и иновациите в растителната защита.

Евтимов говори за дигиталните решения, които компанията се готви да предложи на фермерите. „Дигитализацията ще бъде неизменна част в земеделското производство, а нашата компания се стреми да предлага най-актуалните в това отношение продукти“, каза той.

Според него, всички продукти трябва да отговарят на все по-големи регулаторни изисквания, а дигитализацията ще помогне за това.

Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, разказа как производителите са загубили много сигурни и уредени пазари след началото на прехода и за това как са ги спечелили отново.

В дискусията

Как да печелим повече пазари

под модерацията на Стоян Чуканов, представител на сектор „Земеделие“ в ЕИСК, се включи и Бруно Мене, директор на дирекция „Пазари на земеделски продукти“ в Copa&Cogeca. Той сподели за трудностите при кандидатстването за помощи към производителите.

„Всяка година има милиони евро за фермери и кооперативни производители, но апликациите са технически и направени за специалисти“, каза той и изрази надежда, че в следващите години ще има повече кандидатствания за финансиране от България.

В дискусията се включи и Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим“ АД, индустриалец със страст към агрикултурата, който през последните 20 години е двигател на проекти с цел да превърнат дружеството в една от най-екологосъобразните компании за торове в света.

Той сподели идеите си за производство на коноп, което може да помогне за възраждане на обезлюдени райони. „Конопът не се пуши, той е промишлена суровина, от него може да се правят поне 15 продукта, а той абсорбира и много въглероден двуокис“, каза Ромбаут.

Реализацията на продукцията на фермерите е важна част от стратегията им. Как да събудим обаче интереса на потребителите разкри наследникът на фермерска фамилия „Яблена Натура“ Марк Цеков пред главния редактор на Агри.БГ Биляна Вачева.

Той представи интересните идеи, които компанията прилага, за да достигне продукцията до повече потребители. Според него, българският пазар е сравнително статичен, а българският потребител не е много активен.

„Позиционирането на нашия пазар изисква много, защото нагласите на потребителя са негативни“, сподели Цеков. Затова обучението на потребителя към продуктите трябва да започне от ранна възраст и така апатията ще бъде преборена бързо и лесно.

Мартин Михайлов, директор Бизнес развитие на „Домейн Бойар“ и изба „Кортен“, отвори темата за проблемите на винопроизводителите в България. В разговор с идеолога и издател на DiVino.bg и DiVino Magazine Емил Коралов двамата дискутираха въпроса какво липсва, за да се нареди България сред топ винените производители в света.

Според Михайлов, България е загубила много позиции на световния винен пазар от края на 80-те и към момента сме на 26-о място като износител на бутилирано вино.

Причините са комплексни, стартират от началото на прехода – собствеността, консолидирането на лозя и това, че много хора напускат сектора. „Продукт имаме, имаме местни сортове, но нямаме стратегия за бранша, нямаме държавна политика“, сподели той.

Експертът по стратегическо планиране и проекти в селското стопанство Мария Христова сподели какво стои зад съкращението ESG и как земеделските стопани да постигнат растеж чрез ESG.

Пред редактора на Forbes Енея Георгиева тя разказа за набора от критерии, според които се определя устойчивостта на едно земеделско стопанство. „Големите компании ще търсят ESG устойчиви партньори, а това засяга и земеделските и производителите на храни“, каза тя.

Според нея, всички са заинтересовани да са по-конкурентоспособни и да продават на по-високи цени.

В третата част от форума: 

Как се прави модерно земеделие: технологии и иновации

първи се включи земеделският производител Виктор Ромбаут, изпълнителен директор на „Агро Цар Петрово“ АД, който разкри своята визия за трансформацията и бъдещето на иновативното земеделие.

В разговор с аграрния журналист София Белчева той даде интересни примери от опита си. Според негоq почвата е в основата на устойчивото земеделие, а климатът е това, което влияе най-силно върху него.

„За да направим почвата по-устойчива на промени, трябва да сме готови на всичко“, каза той. Трябва да се практикува регенеративно земеделие, с покривни култури.

В същото време има проблем с едногодишни наемни договори. За да има развитие и възвръщаемост на многогодишни инвестиции, трябва да има и многогодишни договори.

Мадлен Жекова, изпълнителен директор на „Cистема за агропазарна информация“, в разговор с Екатерина Арсенова, редактор в Агри.БГ, разказа защо агропазарната информация е ключ към устойчив растеж и развитие в земеделието.

„Стойността на информацията е ключова и българският земеделец трябва да се научи да борави с нея и да я предоставя при нужда“, каза тя. Тя сподели как информират държавните институции, Евростат, а също и земеделците за ценовите промени, а също и за трудностите при събиране на тази информация.

Двама екперти – консултантът за едри преживни животни в HL-TopMix Мартин Трънчев и Михаил Данев, специалист „Снабдяване“ в HL-TopMix, се включиха в дискусията

Може ли животновъдството да бъде печеливш бизнес за малки и големи

В разговор с Екатерина Арсенова те разказаха защо са останали да работят в България и какви са възможностите за развитие тук. „Най-лесният избор е да излезеш от страната, но много по-удовлетворяващо е да останеш и да развиваш един труден сектор“, каза Мартин Тръпчев.

Според Михаил Данев, най-важните фактори за успешното управление на ферма са генетика, микроклимат и хранене.

За предизвикателствата при декарбонизация на земеделието разказа търговският директор на „Агрополихим“ АД Георги Борисов пред Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, ресурсите и енергията.

Той сподели опита на компанията при разработката и предлагането на син амониев нитрат и как с неговото използване земеделските производители могат да станат по-конкурентоспособни.

В същото време, според него, в бъдеще търсенето на син амоняк ще бъде много по-високо, защото корабната индустрия също иска да направи декарбонизацията с използването му.

Иновациите са важен фактор за устойчив и развиващ се аграрен сектор, сподели ръководителят на екип „Механизъм за подкрепа на иновации и обмен на знания“ в EIP AGRI Паком Ейенга.

В разговор с Марта Йонкова, експерт в сферата на консултантските услуги и маркетинга в селскостопанския сектор, той представи иновативните практики за енергийна независимост в селското стопанство.

Според негоq най-добре за фермерите е да комбинират различни варианти на зелена енергия – например соларни панели с фотоволтаици или соларни панели с водород.

Семената на успеха бяха положени с технологичните решения на No-till в разговора между Борислав Рангелов, изпълнителен директор на Green Ground, и Марта Йонкова. „Ние се стремим да имаме иновации във всеки един етап от земеделското производство, а мисията ни е възстановяване на почвеното плодородие“, каза Рангелов.

Той сподели, че органиката отново е на мода, но истината е в баланса. По отношение на технологията No-till каза, че тя дава високи добиви и високо качество на крайния продукт, но за да се получи, трябва да се ползват правилната технология и правилните машини.

Панайота Вангелова, R&D мениджър в „САТНЕТ“ ЕООД, разказа как да подходим при избора на трактор пред Иван Тенчев, основател на Club S1. „Препоръчвам на производителите да взимат най-оптималната мощност, за да намалят разходите си“, каза Вангелова.

Според неяq технологиите предпазват инвентара от неравен терен и тези полезни функционалности трябва да се обмислят, трябва да се гледат и екоизискванията, свързвани с вредните емисии. Тя добави, че при избора трябва да се гледа и за наличие на професионален сервиз.

Изпълнителният директор на YARA България ЕООД Деян Стоянов в разговор с Марио Танев от Forbes България разказа как една компания с над 100 години опит на пазара се възползва от предимствата на дигитализацията, за да предаде своите знания на фермерите.

Той разказа за ползите от дигитализацията за повишаване на продуктивността и устойчивостта на земеделските компании, справянето с изискванията на Зелената сделка и фрагментирания пейзаж на дигиталните решения в сектора.

„Дигитализацията вече не е нещо по-особено. Фермерите са много по-узрели за дигитализация, отколкото преди няколко години, но за съжаление, има много софтуери, които решават определен проблем. И това обърква фермерите“, каза Деян Стоянов.

И допълни, че YARA се стреми да предложи една обща платформа за решаване на всички проблеми по отношение на дигитализацията.

Според амбициозната цел на Европа – Зелената сделка, изисква много законодателни промени, които притискат фермерите и всички по веригата. Една от целите е да се намалят въглеродните емисии и за това ще помогне дигитализацията, а земеделските стопанства ще станат по-ефективни.

Предприемачите Виктор Пенев и Радослав Русев представиха общия си проект, посветен на здравословната храна – „Здрава почва, здрава храна, здрави хора“. Според Русев: „Ако искаме да има здрави хора, те трябва да консумират здрава храна. А тя в момента е скъпа“.

Той добави, че целта на тяхната инициатива е да се създаде такава продукция, която да е с приемлива цена, за да може повече хора да купуват такава храна.

Виктор Пенев разказа за биологичното разнообразие на почвата и връзката с крайния продукт и за това как влияят климатичните особености върху зеленчуците.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !