По информация на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), родната електроиндустрия запазва позицията си на водещ износител, но през последните две години се наблюдава отчетлив спад на износа. Към момента липсват признаци за обръщане на тази негативна тенденция.

Това заяви изпълнителният директор на БАСЕЛ Орлин Димитров по време на бизнес закуска с членовете на Управителния съвет на тема „Новости в елиндустрията“.

Свито търсене и спад в автомобилния сектор

Намалението на износа не е изолирано явление, а засяга цялата преработваща промишленост. Данните на асоциацията за 2025 г. показват, че 71% от експорта на нейните членове е насочен към страните от Европейския съюз. Германия остава водещ търговски партньор с дял от 23%.

Производството в сектора също отбелязва спад, като най-сериозно засегнати са компаниите, свързани с автомобилната индустрия. Според Орлин Димитров това понижение е директен резултат от отслабналото търсене на автомобили в ЕС, което удря пряко българските доставчици. Производството в автомобилния сегмент у нас е намаляло с около 20 на сто.

Структурата на оборота в бранша се разпределя по следния начин:

  • Електрически авточасти: 31%
  • Електроразпределителни апарати: 16%
  • Битови електроуреди: 9.3%

Парадоксът с обществените поръчки

Председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев подчерта, че Европа е най-големият пазар за българската електроиндустрия, тъй като родните предприятия произвеждат качествени, но по-скъпи стоки.

Въпреки това, анализ на организацията от миналата година разкрива тревожна тенденция на вътрешния пазар. Над 60% от обществените поръчки в електроиндустрията у нас се печелят от фирми от трети страни, предимно от Китай и Индия.

„Получава се това странно явление, че нашият сектор е най-големият износител, но в същото време нашите пари отиват в нашите конкуренти“, посочи Белелиев.

Асоциацията води разговори с изпълнителната власт, но към момента те остават без резултат. Като ефективно решение от БАСЕЛ предлагат въвеждането на изискване поне 55% от стоките по европейски програми да бъдат произведени от европейски компании.

Липса на кадри и образователна политика

Освен пазарните предизвикателства, секторът страда и от липсата на адекватна образователна политика. Димитър Белелиев коментира, че държавата няма ясна визия за подготовката на младите поколения и нуждите на пазара на труда. Въпреки че бизнесът знае какви кадри са необходими и предлага конкретни мерки на правителството, липсва разбиране, че на България ѝ трябват подготвени хора, които да работят.

Прекомерни продуктови такси и нужда от реформи

Друг критичен проблем са прекомерно високите продуктови такси, които демотивират компаниите да ги заплащат. През миналата година те са отчели увеличение до 60%. Тежестта им върху стойността на продукцията е значителна:

  • Фотоволтаици: до 15%
  • Битови уреди (перални, телевизори): между 7.8% и 10%
  • Батерии: около 7-8%

За сравнение, Орлин Димитров отбеляза, че в държави като Дания и Швеция продуктовите такси за сходни артикули са в пъти по-ниски спрямо тези в България.

От БАСЕЛ настояват таксите да бъдат намалени десетократно и да се облекчи административната тежест. Според ръководството на асоциацията, отпадъците трябва да се разглеждат като стратегически ресурс, който да се преработва на територията на страната, създавайки условия за адаптация на бизнеса и развитие на повече оползотворяващи организации.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !