Азамат Сарсенбаев стои на мястото, от което е скачал в соленото синьо-зелено Каспийско море. Десетилетие по-късно той гледа към гола, камениста земя, простираща се към хоризонта.

Водата се е оттеглила далеч и бързо от крайбрежния град Актау в Казахстан, където екоактивистът е живял през целия си живот. „Много е трудно за гледане“, казва той.

Повече от 1600 км на юг - близо до иранския град Ращ, Хашаяр Джаванмарди е разтревожен. Морето тук е задушено от замърсяване. „Вече не мога да плувам, водата се промени“, казва фотографът, който е обиколил южния бряг на Каспийско море, документирайки спада му.

И двамата мъже се чувстват тясно свързани с водата, край която са израснали. И двамата са ужасени за бъдещето й.

Каспийско море е най-голямото вътрешно море на планетата и нейното най-голямо езеро - огромно водно тяло с размерите приблизително на американския щат Монтана.

Неговата извита брегова линия се простира на повече от 6400 км и се споделя от пет държави: Казахстан, Иран, Азербайджан, Русия и Туркменистан.

Тези страни разчитат на него за риболов, земеделие, туризъм и питейна вода, както и за желаните залежи от нефт и газ. Каспийско море помага и за регулирането на климата в този сух регион, осигурявайки валежи и влага за Централна Азия.

Но днес е в беда

Изграждането на язовирни стени, прекомерният добив, замърсяването и във все по-голяма степен климатичната криза, причинена от човека, водят до неговия упадък – като някои експерти се опасяват, че Каспийско море е тласнато към точката, от която няма връщане назад.

Въпреки че изменението на климата повишава глобалното морско равнище, историята е различна за водните басейни без излаз на море. Те разчитат на деликатен баланс между водата от реките и валежите и изпаряването й. Той се променя със затоплянето на света, причинявайки спад на много езера.

Не е нужно да се гледа надалече, за да видим какво крие бъдещето. Близкото Аралско море, между Казахстан и Узбекистан, някога е било едно от най-големите езера в света, но почти е изчезнало, опустошено от комбинация от човешки дейности и ескалиращата климатична криза.

В продължение на хиляди години Каспийско море се е люшкало между високи и ниски нива, тъй като температурите са се колебаели и ледените покривки са напредвали и отстъпвали. През последните няколко десетилетия обаче спадът се ускорява.

Човешката дейност играе важна роля, тъй като страните изграждат резервоари и язовири. Каспийско море се захранва от 130 реки, въпреки че около 80% от водата идва само от една: Волга - най-дългата река в Европа, която минава през централната и южна част на Русия.

Страната е построила 40 язовира, като още 18 са в процес на изграждане, според Вали Каледжи, експерт по Централна Азия и кавказки изследвания в Техеранския университет, намалявайки водния поток, навлизащ в Каспийско море.

Но изменението на климата играе все по-важна роля, увеличавайки скоростта на изпарение и подхранвайки по-неравномерните валежи.

Водните нива на Каспийско море спадат от средата на 90-те години на миналия век, но този процес се ускорява от 2005 г. насам, намалявайки с около 1.5 метра, казва Матиас Пранге, моделиращ системи за Земята в университета на Бремен в Германия.

Тъй като планетата се затопля допълнително, водните нива са на път „да паднат драстично“, посочва ученият пред CNN. Неговото изследване прогнозира спадове от 8 до 18 метра до края на века, в зависимост от това колко бързо светът ще намали замърсяването с изкопаеми горива.

Друго проучване предполага, че до 2100 г. са възможни спадове до 30 метра. Дори при по-оптимистични сценарии за глобално затопляне по-плитката, северна част на Каспийско море, предимно около Казахстан, ще изчезне напълно, прогнозира Джой Сингарайер, професор по палеоклиматология в университета в Рединг и съавтор на изследването.

За страните от Каспийско море това е криза. Риболовните зони ще намалеят, туризмът също, а корабната индустрия ще пострада, тъй като плавателните съдове се борят да акостират в плитки пристанищни градове, като Актау, според Каледжи от университета в Техеран.

Ще има и геополитически последици. Пет държави, които се състезават за намаляващи ресурси, може да се включат в „надпревара за извличане на повече вода“, според Сингарайер.

Може да се създадат нови конфликти за петролни и газови запаси, ако изместването на бреговете накара страните да предявят нови претенции.

Катастрофа за дивата природа

Ситуацията вече е катастрофална за уникалната дива природа на Каспийско море. То е дом на стотици видове, включително застрашената дива есетра - източник на 90% от хайвера по света.

Езерото е без излаз на море от най-малко 2 милиона години, като неговата изключителна изолация е довела до „появата на странни същества“, казва Уеслинг пред CNN.

Но отдръпването на водата намалява нивата на кислород в нейните дълбини, което „може да унищожи оцелели след милиони години еволюция видове“, казва допълва той. Това е „мащабна криза, за която почти никой не знае“.

Това е криза и за каспийските тюлени - застрашен морски бозайник, който не се среща никъде другаде на Земята. Местообитанията, в които отглеждат малките си - в по-плиткото североизточно Каспийско море, се изместват и изчезват, тъй като животните също се борят срещу замърсяването и прекомерния улов.

Въздушни проучвания показват огромно намаляване на тюлените, посочва Асел Баймуканова, изследовател в Института по хидробиология и екология в Казахстан.

Учените преброяват 25 000 от животните на островите Дърнев в североизточното Каспийско море през 2009 г. „До пролетта на 2020 г. там няма нито един индивид“, според учения.

Лесни решения

Има няколко лесни решения на тази криза. Каспийско море се намира в регион, преживял много политическа нестабилност и споделен между пет държави, всяка от които ще пострада от упадъка му по различни начини.

Ако не се предприемат колективни действия, може да се повтори катастрофата в Аралско море, казва Каледжи. Няма гаранция, че Каспийско море „ще се върне към естествен и нормален цикъл“, добавя той.

Нарастващата загриженост за съдбата му идва във време на засилено наблюдение върху региона.

Следващия месец глобалните лидери ще се съберат в крайбрежната столица на Азербайджан Баку за COP29 - годишната среща на върха на ООН за климата, на която ще обсъдят действията в областта на климата в сянката на петролните платформи, разположени в тази част на Каспийско море.

През август президентът на страната Илхам Алиев каза, че спадът на Каспийско море е „катастрофален“ и се превръща в екологична катастрофа, но в същото време страната планира да разшири собственото си производство на изкопаеми горива, които го задвижват.

Обратно в Казахстан, Сарсенбаев се опитва да привлече вниманието към тежкото положение на езерото чрез красиви, завладяващи кадри, които публикува в Instagram.

Ако климатичната криза и прекомерният добив на вода продължат с неотслабваща сила, той се опасява, че „Каспийско море може да се изправи пред съдбата на Аралско“.

В Иран Джаванмарди продължава да снима крайбрежието на Каспийско море, документирайки замърсената вода, пустите брегове и изсъхналите морски дъна, разкривайки и красотата, която все още съществува, и връзките, които хората имат с водния басейн.

Той иска всички да видят това, което изчезва. „Това е най-голямото езеро в света и всички хора трябва да го смятат за нещо важно.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !