• Индустрията и строителството регистрират спадове през февруари 2025 г., съответно в размер на -7.4% и -2.4%
  • Глобалната среда на несигурност, слабият износ, липсата на квалифициран персонал и поскъпването на труда водят до съкращения на персонал в индустрията
  • Ръстът при цените на храните и безалкохолните напитки допринася най-силно за динамиката на инфлацията

Главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев коментира ключови тенденции в икономиката на България, на база анализ на последните данни на НСИ.

През февруари 2025 г. производството на индустрията регистрира спад от 7.4% (спрямо февруари 2024 г.), главно поради значителното съкращаване в обема на промишлеността и въпреки солидния ръст при производството на енергия. Според Калчев:

„Промишлеността регистрираше леки ръстове в месеците от последното тримесечие на 2024 г. и след като плавно премина на отрицателна територия през януари, колабира с -10.0% към февруари 2025 г.“

Общата среда на несигурност, генерирана от политиката на Доналд Тръмп и в частност очакванията за драстично повишаване на вносните мита, се отрази на българската промишленост. Експертът допълва:

„Въпреки че националният износ за САЩ е само 2.5% oт общия износ на стоки (за 2024 г.), страната изпита значително по-силно влияние, тъй като е интегрирана в европейската и глобалната икономика. По-специално тя е част от производството на автомобили като поддоставчик на елементи и детайли и именно там тече процес на свиване на производството“.

Така от информация на Агенцията по заетостта става ясно, че са подадени ред заявки за масови съкращения на персонал. Калчев обяснява:

„Например, тече процедура по закриване на японския завод за автомобилни кабели "СЕ Борднетце - България", където бяха заети близо 1000 работещи. Недостигът на квалифициран персонал, съпроводен от солидния ръст на средната работна заплата и повишаването в цените на електричеството също работят в посока свиване на производството в среда с много изострена ценова конкуренция“.

Добивната промишленост отново регистрира спад на производството в размер на 2.2% за февруари, който е по-малък от този в предходния месец от -4.5%.

Единствено производството на енергия излиза на положителна територия в много студения февруари с ръст от 11.2% (спрямо февруари м.г.) след срутването с -28.8% през декември и последвалото значително възстановяване до -13.6% към януари. 

Секторът на строителството отчете спад с -2.4% през февруари (спрямо февруари 2023 г.), като и трите  му сегмента се влошават (Фиг. 2). Така сградното строителство премина на отрицателна територия с -7.2%, след като регистрира последователни ръстове през декември с 4.3% и януари с 5.6%.

Строителството на съоръжения също отбеляза незначителен спад от -0.4% през февруари, на фона на ръстове от 13.3% през декември и с 11.0% през януари. Подобна тенденция се наблюдава и при специализираното строителство, което все пак остана в положителната зона. Д-р Калчев прогнозира:

„Като цяло тази динамика може да се отнесе към студения февруари, но спадовете извън сградното строителство са свързани и с политическата ситуация, закъснялото приемане на държавния бюджет, замръзналото усвояване на европейски фондове и др. Предвиждаме „отпушване“ на публичните инвестиции в инфраструктура в следващите месеци и обръщане на динамиката на сектора“.

Потребителската инфлация (по националната методология) остана през март (спрямо март м.г.) на ниво от 4.0%.

„За нея в положителна посока най-силно допринася ръстът на цените на храните и безалкохолните напитки с 1.6 пр.п., следвани от жилищата, водата, електричество и горивата с 0.8 пр.п., ресторантите и хотелите с 0.6 пр.п., алкохола и тютюна, както и здравеопазването с по 0.3 пр.п.“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !