• Пазарът на пощенски услуги в България е достигнал близо 1 милиард лева през 2025 г. (около 511 млн. евро), отбелязвайки ръст от 4.5% на годишна база.
  • Основен двигател на растежа са куриерските услуги, стимулирани от електронната търговия, докато традиционните писма и паричните преводи намаляват.
  • Това става ясно от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, приет от ресорната парламентарна комисия.

Парламентарната комисия по транспорт и съобщения прие годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2025 г., който анализира пазара на пощенските услуги в страната.

Документът, представен от председателя на КРС Иван Димитров, разкрива значителен ръст и трансформация в сектора, съобщава БТА.

Общите приходи от пощенски услуги в България за 2025 г. възлизат на приблизително 992 млн. лева (около 506 млн. евро), което представлява увеличение с 4.5% спрямо предходната година.

Основни тенденции на пазара

Основен двигател на пазара остават куриерските услуги, чийто подем е пряко свързан с развитието на електронната търговия.

В същото време традиционните услуги като изпращането на писма и пощенските парични преводи продължават да губят своя пазарен дял. Най-голям принос към приходите имат колетните пратки, следвани от писмовните и паричните преводи.

Според доклада към края на 2025 г. в България са регистрирани 218 пощенски оператора, като 87 от тях са извършвали активна дейност през годината.

Ръст при пратките, задвижван от онлайн търговията

През изминалата година са обработени общо 239 млн. пощенски пратки, което е увеличение с 9.4%, в сравнение с 2024 г.

Най-впечатляващ е ръстът при куриерските пратки с тегло до 1 кг, които бележат скок със 72% на годишна база, достигайки 76.8 млн. броя. Те съставляват над половината от целия писмовен сегмент.

В същото време се наблюдават и следните тенденции:

  • Хибридна поща: Обемът ѝ спада с 8.4% до 45.4 млн. броя, което се обяснява с напредващата цифровизация на административните и бизнес процесите.
  • Традиционни писма: Те заемат едва 13% от общия брой писмовни пратки.
  • Куриерски колети (над 1 кг до 32 кг): Обемът им достига 73.5 млн. броя, като този ръст е пряко свързан с електронната търговия.
  • Колети от универсалната услуга: Техният обем продължава да намалява, спадайки с 31.1% до 0.7 млн. броя.

Приходите от пощенски парични преводи също отчитат лек спад до 20,6 млн. лева, което отразява променящите се навици на потребителите при извършване на разплащания.

Поща; ©Pixabay
Поща; ©Pixabay

Състояние на универсалната пощенска услуга

Приходите от универсалната пощенска услуга (УПУ), предоставяна основно от „Български пощи“, заемат все по-малък дял от общия пазар.

Въпреки че обемът на вътрешните пратки в нейния обхват намалява с 2.3% до 16.7 млн. броя, приходите от тях нарастват със 17.8% до 22.7 млн. лева (около 11 млн. евро).

„Български пощи“ запазва доминиращата си позиция в този сегмент с 99.4% дял при писмовните пратки. Тъй като УПУ е услуга от общ икономически интерес, законът предвижда дружеството да получава компенсация от държавния бюджет, ако предоставянето ѝ води до несправедлива финансова тежест.

Според доклада на КРС, нетните разходи за 2024 г. са определени като такава тежест, което прави компенсацията необходима и ненадвишаваща реалните загуби.

Нов регистър на пощенските кодове

Иван Димитров съобщи, че през 2025 г. КРС е продължила работата по създаването на нов регистър на пощенските кодове в България. Проектът е преминал тестови етапи и е в процедура на обществено обсъждане.

Новият модел ще запази съществуващия четирицифрен код, но ще добави и уникален идентификатор за всеки отделен адрес.

Очаква се системата да подобри значително точността на адресната информация и да улесни доставките за всички пощенски оператори, държавната администрация, бизнеса и гражданите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google