Задържащият топлината метан може би е най-известен с опасностите, които представлява за хората и земната атмосфера, но в тъмните дълбини на океана парниковият газ е храна за някои от най-мистериозните същества на планетата, показват нови изследвания.

Учени твърдят, че са открили три неизвестни досега, неназовани вида морски паяци край западното крайбрежие на САЩ, които се съюзяват с бактерии, за да живеят от метана, изригващ от морското дъно в слабо проучени местообитания на хиляди метри под повърхността на океана.

В тази симбиотична връзка бактериите заемат място върху екзоскелетите на паяка, а в замяна микробите превръщат богатите на въглерод метан и кислород в захари и мазнини, които паяците могат да консумират, според проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Точно както бихте яли яйца за закуска, морският паяк „пасе“ повърхността на тялото си и дъвче всички тези бактерии за храна“, казва Шана Гофреди, професор и председател на катедрата по биология в колежа Occidental в Лос Анджелис и ръководител на изследването.

Тази уникална хранителна стратегия никога не е била наблюдавана при морските паяци преди, допълва тя.

Други видове морски паяци имат повече общи черти със своите сухоземни братовчеди, използвайки големи тръбовидни зъби, за да улавят, обездвижват и изсмукват течностите от мекотели, като медузи, обяснява Гофреди.

Но лабораторни наблюдения на новооткрития вид, част от рода Sericosura, разкриват, че им липсват необходимите придатъци за улавяне на плячка, което ги прави по-близки до същества, събиращи бактерии, захранвани от метан, от собствените си тела.

Възможно е паяците и техните микроби, пътуващи на автостоп, да играят ключова роля в предотвратяването на достигането на метана - природен газ, за ​​който се смята, че изостря глобалното затопляне - до земната атмосфера, според Гофреди.

„Макар че дълбокото море ни се струва наистина далеч, всички организми са взаимосвързани. Въпреки че са малки, тези животни имат голямо влияние върху тази среда. Не можем да се надяваме, че някога ще използваме океаните устойчиво, ако не ги разбираме напълно.“

Метановата диета може да е полезна за всички

Светлината от слънцето не достига до дълбоководната екосистема, където новоописаният вид паяк Sericosura създава своя дом.

За да оцелеят в тази тъмна среда, микробите са еволюирали да използването на химикали – вместо слънчева светлина – за енергия, обяснява морският биолог Никол Дубилие, професор и директор на катедрата по симбиоза в Института за морска микробиология „Макс Планк“ в Германия.

След като морските организми умрат, те потъват до дъното, където в процеса на разлагане се отделя метан, излизащ през пукнатините на седимента като мехурчета.

Вместо да се носят по капризите на водния стълб, микробите, които се хранят с метана, се прикрепят към морски животни, за да останат сред мехурчетата.

Чрез анализ на изотопите в тъканите на паяците, учените установяват, че бактериите не просто са се придвижвали с осемкраките си приятели – те са били изядени. Според Дубилие:

„Това е наистина красотата на симбиозата между двете: бактериите получават перфектната зона за живот с всичко необходимо. Дори 80% от популацията да бъде изядена (от паяците), си струва 20% да продължат да оцеляват и да се размножават.“

Въпреки че тези видове Sericosura са първите морски паяци, уловени да се хранят с микробите, захранвани от метан, други дълбоководни животни, като тръбни червеи и гъби, са известни с това, че споделят рядката диета, отбелязва Дубилие.

Тъй като дълбоководната екосистема вероятно играе ключова роля в предпазването на земната атмосфера от метана, Гофреди казва, че един ден същият вид микроби, открити при паяците Sericosura, биха могли да бъдат култивирани, за да се намалят замърсителите на водата и в други райони.

Храна за следващото поколение морски паяци

Новооткритите паяци Sericosura са полупрозрачни и достигат дължина само около 1 сантиметър, така че вероятно не могат да пътуват много далеч, смята Гофреди.

Всъщност, всеки от трите вида, събрани за изследването, е от различни райони край бреговете на Южна Калифорния и Аляска - индикация, че популациите са силно локализирани.

Тъй като паяците са толкова малки, много от органите им се намират в придатъците им. За да се чифтосват, женските паяци изстрелват стотици яйца от капачките на коленете си, които мъжките паяци събират в торбички, увити около краката им като гривни, установява проучването.

След като яйцата се излюпили, екипът на Гофреди забелязал, че бактерии, живеещи върху паяците-бащи, се прикрепили към новоизлюпените, осигурявайки им източник на храна.

Изучаването на наследяването на микробиома при животните би могло потенциално да помогне на учените да разберат повече за това как чревните бактерии на хората, например, се предават между майките и новородените деца, казва Дубилие.

По-нататъшното проучване на морското дъно би могло да разкрие и още подобни видове морски паяци, според Гофреди.

„Хората са склонни да мислят за дълбокото море като за вид хомогенна екосистема, но това, всъщност, не е вярно. Има голямо биоразнообразие по региони и животните са силно локализирани в специфични местообитания на морското дъно. Трябва да бъдете много внимателни, ако решите да използвате морското дъно за добив, например. Не искаме да причиним каквато и да е непоправима вреда на много специфични местообитания, които не се срещат никъде другаде.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !