През последните години производството на перки за вятърни турбини претърпя истинска революция. Преди две десетилетия дължини на перките от около 40 метра бяха истинско постижение, но благодарение на по-леките и по-здрави композити от въглеродни влакна, съвременните съоръжения са три пъти по-големи. 

Тъй като мощността на турбината е пропорционална на площта на перката, това нарастване на размерите увеличава и производството на енергия. Най-големите турбини през 2004 г. можеха да генерират около 2 мегавата, докато днешните гиганти могат да надхвърлят 15 мегавата.

Има обаче и един проблем - перките са станали твърде големи, за да бъдат транспортирани безпроблемно да вятърните паркове на сушата. Те могат да бъдат превозени само с кораб до офшорни обекти, където обаче общите разходи за изграждане на вятърни паркове са много по-високи, пише The Economist. 

Сложна транспортна задача

Специалистите по логистика се опитват да се справят с това предизвикателство. Камионите със специални хидравлични повдигачи могат да завъртат товара си, за да намалят страничното изместване при завои - полезен трик в хълмисти терени без препятствия над пътя.

През изминалото десетилетие се наблюдава и разработването на специализиран софтуер, който моделира точен маршут на транспортния коридор, включително клони на дървета, надлези, далекопроводи и др., с точност до няколко сантиметра и показва дали товарът ще може да премине.

През многото месеци, които може да отнеме осигуряването на разрешителни за транспорт обаче, дърветата растат и често се издигат нови препятствия. 

"Производството на перките на отделни сегменти, които след това могат да бъдат сглобени на място, както се прави със самите турбинни кули, засега се оказва непрактично", казва Джао Фенг от Global Wind Energy Council. В допълнение към въвеждането на потенциални точки на повреда, "ставите", използвани при подобни сглобки, са скъпи и тежки, а и намаляват повърхността, използваща вятъра, с около 15%.

Една от идеите е да "изпринтят" 3D перки на територията на самите вятърни паркове. Базираната в Силициевата долина компания Orbital Composites разполага с 1.3 милиона долара финансиране от Министерството на енергетиката на САЩ за отпечатване на прототип на 9-метрово острие на перка по-късно тази година. 

Ако всичко върви добре, компанията се надява да произведе 50-метрова перка в края на 2025 г., а през 2028 г. размерът на елементите да достигне и 100 метра. Директорът на Orbital Амолак Бадеша смята, че отпечатването на място ще намали общите разходи на разработчиците на вятърни паркове с една четвърт.

Какви са алтернативите? 

Има и още по-екзотични предложения. Няколко фирми проектират дирижабли с хелий за повдигане на перките. Една от тях е Aeros - производител на дирижабли от Лос Анджелис, чиито клиенти включват институции, като американското Министерство на отбраната. В рамките на три години Aeros има за цел да управлява флотилия от 169-метрови дирижабли, способни да носят до 66 тона - достатъчен капацитет за три 85-метрови перки.

Успешното пренасяне на острието обаче е само половината от "битката". Инженерите трябва да намерят начин да спрат дирижабълите да се издигат бързо, след като товарът им вече е доставен.

Най-простото решение - освобождаването на хелий, е непосилно скъпо, тъй като газът може да струва повече от 10 долара за кубичен метър, а при всяко пътуване ще трябва да бъдат освободени приблизително 60 000 кубични метра. 

"Заобиколното" решение включва компресиране на бордовия хелий, преди да запълни оставащото пространство за съхранение със сгъстен въздух, засмукан отвън. Увеличената маса би била достатъчна, за да поддържа дирижабъла стабилен. Френските конкуренти от Flying Whales планират да заменят хелия с вода в края на пътуването.

Основателят на Aeros Игор Пастернак не споделя подробности относно разходите по проекта, но описва доставката на вятърни перки, като „уникален и доходоносен пазар“. 

"Тарифата за преместване на една голяма перка може да надхвърли 370 000 долара, така че ако доставите три, това са 1 милион долара за ден“.

Не всички обаче вярват, че гигантските дирижабли, оборудвани с масивни перки, ще могат да маневрират безопасно във ветровитите зони.

Това е една от причините Radia - фирма със седалище в Колорадо, да избере вместо това да построи чудовищен самолет, наречен WindRunner. Той е проектиран да носи 105-метрова перка в товарен отсек почти 12 пъти по-голям от този на Boeing 747. Самолетите ще кацат във вятърните паркове върху ивица земя с дължина 1800 метра (по-къса от повечето конвенционални писти).

От Radia твърдят, че вече са изминали повече от половината от 8-годишния процес, необходим за изграждането и сертифицирането на товарния "звяр". Подобно на Aeros, Radia мълчи за разходите си, но забелязва огромна възможност. 

"Индустрията за вятърна енергия харчи удивителните около 7% от капиталовите си разходи за транспорт на перки", казва г-н Лундстрьом. Може да се окаже, че дори и някои от по-скъпите дългосрочни оферти за намиране на начин биха си стрували усилията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !