Половината от 100-те най-големи града в света са подложени на високи нива на воден стрес, като 39 от тях се намират в региони с „изключително висок воден стрес“, показват нови анализи и картографии.

Водният стрес означава, че водоизточниците за обществено водоснабдяване и промишлеността са близо до надвишаване на наличните запаси, което често е причинено от лошо управление на водните ресурси, изострено от климатичните промени.

Watershed Investigations и The Guardian са картографирали градовете върху водосборни басейни под стрес, разкривайки, че Пекин, Ню Йорк, Лос Анджелис, Рио де Жанейро и Делхи са сред тези, изправени пред изключителен стрес, докато Лондон, Банкок и Джакарта са класифицирани като силно стресирани по отношение на водата.

Отделен анализ на сателитните данни на НАСА, изготвен от учени в Университетския колеж в Лондон (UCL), показва кои от 100-те най-големи градове пресъхват или се овлажняват повече в период от две десетилетия, а места, като Ченай, Техеран и Джънджоу, показват силни тенденции на пресушаване, Токио, Лагос и Кампала - силни тенденции на овлажняване.

Всичките 100 града и техните тенденции могат да се видят в нов интерактивен атлас за водна сигурност.

Около 1.1 милиарда души живеят в големи метрополни райони, разположени в региони, страдащи от силно дългосрочно засушаване, в сравнение с около 96 милиона в и около градовете в региони, показващи силни тенденции на овлажняване.

Сателитните данни обаче са твърде общи, за да покажат подробности и контекст на местно ниво.

Повечето градски райони в зони с повишаваща се влажност се намират в Субсахарска Африка, като само Токио и Санто Доминго в Доминиканската република се намират другаде. Повечето градски центрове в райони с най-силни сигнали за засушаване са концентрирани в цяла Азия, особено в Северна Индия и Пакистан.

Сега, в шестата си година на суша, Техеран е опасно близо до „ден нула“, когато няма да има вода за гражданите му, а миналата година президентът на страната Масуд Пезешкиан заяви, че може да се наложи градът да бъде евакуиран, ако сушата продължи.

Кейптаун и Ченай са близо до ден нула, а много от най-бързо развиващите се градове в света са разположени в зони на суша, където биха могли да изпитат недостиг на вода в бъдеще.

Мохамад Шамсудуха, професор по водни кризи и намаляване на риска в UCL, заявява: „Чрез проследяване от космоса на промените в общото количество съхранявана вода, проектът на НАСА Grace показва кои градове пресъхват и кои стават по-влажни, предлагайки ранно предупреждение за възникваща водна несигурност.“

По-рано през седмицата ООН обяви, че светът е навлязъл в състояние на воден фалит, при което влошаването на някои водни ресурси е станало постоянно и необратимо.

Проф. Кавех Мадани, директор на Университетския институт на ООН за водна среда и здраве, заяви, че лошото управление на водите често е основната причина за фалит и че климатичният срив рядко е единствената причина:

„Изменението на климата е като рецесия, допълнена от лошо управление на бизнеса.“

Световната банка също бие тревога.

Световните сладководни запаси са намалели рязко през последните 20 години, според групата, която твърди, че планетата губи около 324 милиарда кубически метра сладка вода всяка година - достатъчно, за да задоволи годишните нужди на 280 милиона души или приблизително населението на Индонезия. Загубите засягат големите речни басейни на всеки континент.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !