• Руският президент Владимир Путин е предложил провеждането на среща на върха с Доналд Тръмп и Си Дзинпин, на която да се обсъди прекратяването на войната в Украйна.
  • Според информация на The Wall Street Journal, цитирана в статията, евентуалната среща може да се състои през ноември в китайския град Шънджън, като участието на украинския президент Володимир Зеленски не се предвижда.
  • Предложението идва на фона на нарастващо напрежение между Киев и Вашингтон.

Руският президент Владимир Путин е предложил среща с американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която да бъде договорено прекратяване на войната в Украйна.

Според информация на The Wall Street Journal евентуалната среща може да се проведе през ноември в китайския град Шънджън, но участието на украинския президент Володимир Зеленски не се предвижда.

Предложението за тристранна среща е било направено по време на телефонен разговор между Путин и Тръмп на 9 октомври, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на бивш руски разузнавач, запознат със случая.

По време на разговора е била постигната и договореност Москва да продава дизелово гориво на международния пазар.

Засега срещата на върха не е потвърдена. Ако се състои, тя може да бъде организирана в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) през ноември в китайския град Шънджън.

Напрежение между Вашингтон и Киев

Информацията идва на фона на нарастващо напрежение между Украйна и САЩ – най-големия военен поддръжник на Киев.

Последните действия на администрацията на Тръмп, които според критиците показват промяна в посока, благоприятна за Русия, предизвикаха безпокойство сред европейските съюзници на Вашингтон. Те доведоха до критики и от страна на някои представители на собствената Републиканска партия на американския президент.

През уикенда Тръмп защити решението си временно да облекчи санкциите върху руския износ на дизелово гориво. Той защити и изпълнителна заповед от 18 октомври, с която се предвижда освобождаване от нови санкции срещу Русия, заложени в законопроект, внесен от покойния сенатор Линдзи Греъм.

В публикация в социалната мрежа X Зеленски заяви, че според него решението тези мерки да бъдат отменени или блокирани е погрешно.

От своя страна Тръмп обвини украинския президент в публикация в Truth Social, че не желае да сложи край на войната.

Американският лидер обясни решението си за облекчаване на санкциите с желанието да не предприема действия, които необмислено биха отдалечили Русия от масата за преговори.

От Института за изследване на войната (Institute for the Study of War) обаче смятат, че изпълнителната заповед на Тръмп от 16 октомври не съответства на заявената цел на американския президент да сложи край на войната в Украйна.

Според анализаторите решението може да позволи на Русия да продължи да финансира и удължава войната, без да получи достатъчно силни стимули да участва в съществени мирни преговори.

Ударите по енергийната инфраструктура продължават

Последните решения на Вашингтон идват, след като Тръмп призова Украйна да прекрати ударите по руската енергийна инфраструктура с аргумента, че те водят до повишаване на цените на дизеловото гориво.

Обявеното от американския президент на 11 октомври т.нар. „енергийно примирие“ не спря руските атаки срещу украинската инфраструктура. Украйна временно преустанови ударите за три дни, но възобнови атаките миналия четвъртък.

В неделя Зеленски заяви, че Русия не предприема ответни стъпки в отговор на облекчаването на санкциите или постигнатите договорености. По думите му Москва възприема всяка възможност за печалба като доказателство, че стратегията ѝ да продължи войната дава резултат.

В интервю за Bloomberg украинският президент заяви още, че са предприети стъпки за убеждаване на Украйна да капитулира.

Зеленски уточни, че не твърди, че това е целта на съюзниците на страната му. Той обаче изрази опасение, че американските партньори може да смятат, че войната с Русия може да приключи по-бързо за сметка на Украйна.

През уикенда Киев и Москва си размениха удари. Украйна атакува руска територия с над 1000 дрона, като при ударите са възникнали пожари в терминал за износ на петрол и рафинерия в Санкт Петербург. Междувременно Русия нанесе удари по Киев с балистични ракети.

Starlink и Starshield – нова точка на напрежение

През миналата седмица Киев обвини Вашингтон, че е разпоредил ограничения върху използването на мрежата Starshield в Украйна.

Starshield е военната версия на сателитната система Starlink на SpaceX. Украинските сили я използват за управление на военните си подразделения и за защита срещу руски атаки.

В петък Тръмп отрече Белият дом да е нареждал ограничения върху сателитните интернет услуги Starlink, предоставяни на украинските въоръжени сили.

Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск от своя страна посочи, че отговорността за евентуалните ограничения е на американското правителство и президента. В публикация в X той подчерта, че системите Starshield са собственост и под контрола на правителството на САЩ.

Ограниченията са довели до загуба на свързаност за платформи, движещи се със скорост над 160 км/ч, включително дронове-прехващачи.

Украински медии съобщиха, че Зеленски е определил ограниченията като предварително планирана операция. По думите му Украйна е изпратила автомобили със Starlink в страни от Европейския съюз, за да провери работата на системата, и е установила, че там подобни ограничения няма.

В четвъртък Reuters съобщи, позовавайки се на двама американски представители, че решението за ограничаване на Starlink в Украйна е дошло от Белия дом. Агенцията обаче не посочи кой конкретно е издал нареждането.

В петък британският вестник The Telegraph съобщи, че Мъск е предложил на Тръмп идеята за ограничаване на работата на Starlink в Украйна и че двамата са имали роля при налагането на мерките.

Добави в предпочитани в Google