92.8% от домакинствата у нас имат достъп до интернет в домовете си през 2025 г., сочат данни на Националния статистически институт.

94.9% от живеещите в градовете разполагат с интернет връзка, а процентът при обитателите на селата е 86.2%. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8.7 процентни пункта при 21.5 процентни пункта през 2016 г.

Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95.9%), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92.7 и 92.3%. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район - 87.3%, според НСИ.

Кой използва най-активно интернет и за какво?

През 2025 г. 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, като относителният им дял е нараснал с 4.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7.0%.

Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години - съответно 98.2 и 96.9%, както и лицата с висше образование - 96.6%.

Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е 59.7%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85.5% от лицата, следван от лаптоп - 34.5%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 75.6% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси - 6.6%.

Само 22.5% от българите използват изкуствен интелект

През 2025 г. 22.5% от българите използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI), като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и други, за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни.

Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 - 24 години (50.0%) и тези на възраст 25 - 34 години - 36.4%, при едва 3.3% за възрастните хора на 65 - 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41.2%.

По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20.2%), 8.4% - за професионални (свързани с работата) цели, а 5.2% се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система.

Основната причина, поради която българите не използват приложения с изкуствен интелект, е, че нямат необходимост (45.5%), 9.3% не знаят как да ги използват, а 6.3% не знаят, че такива приложения съществуват.