Търсят се фризьори, готвачи и електротехници за работа на Антарктида

Както британските, така и американските изследователски бази в Антарктида търсят новата група служители, които да „тръгнат на юг“.

Не е нужно да сте учен – свободни позиции има за всичко от дърводелци и електротехници до готвачи и дори фризьор. Но бихте ли издържали на студа и изолацията?

След като напуска родния си град Уиган в Северна Англия на 19 години, Дан Макензи работи на много отдалечени места по света.

Сега, на 38, бившият морски инженер заема най-отдалечената и предизвикателна позиция в кариерата си – ръководител на станцията в Halley VI Research Station в Антарктида.

Това е една от петте бази на ледения континент, управлявани от British Antarctic Survey (BAS) – британския институт за полярни изследвания.

„Винаги съм бил приключенски настроен и съм искал да откривам най-дивите места“, казва Макензи в разговор с BBC по сателитна видеовръзка „Преди бях моряк и не исках да продължавам на кораби, а да правя нещо подобно. Помислих си, че това ще пасне добре на уменията ми.“

Пазарджишки мебелист ще обзаведе базата на България на Антарктида

Докато Макензи разказва за работата си, в Антарктида е прекрасен летен ден – „приятните“ минус 15 градуса по Целзий. Гледката през прозореца е безкрайна бяла шир, покрита от също толкова безкрайно синьо небе.

„Тази температура тук си е доста хубава“, казва той. „Минус пет е най-топлото, което става. Може да падне до около минус 40, но средно е около минус 20.“

Макензи ръководи екип от 40 души в Halley VI по време на антарктическото лято – от ноември до средата на февруари.

Базите на BAS наблюдават различни аспекти от дивата природа и околната среда. Halley VI е фокусирана върху космически и атмосферни данни, изследването на ледения шелф Брунт, върху който се намира близо до брега, както и върху дупката в озоновия слой на Земята.

Освен на екстремен студ, екипът е подложен и на непрекъсната дневна светлина през лятото, която завършва със залез, продължаващ седмици.

Макензи се издига до ръководител на станцията след първия си договор „на леда“ през 2019 г. Тогава започва като инженер по механична поддръжка в изследователската база Rothera на BAS, на 1000 мили от Halley VI.

Длъжността му включва управление на доставки, здраве и безопасност, както и обучение. Той също така трябва да оказва емоционална подкрепа, когато изолацията или конфликтите в тесни пространства станат прекалено тежки.

„Хората идват в кабинета ти и казват, че не им е добър ден или че нещо се е случило у дома, и ти трябва да се опиташ да ги подкрепиш. Работата е много разнообразна.“

Общо 120 служители на BAS са били в Антарктида през летния сезон, който сега приключва. Повечето ще се върнат във Великобритания до края на май, но до 50 души ще останат за тъмната зима.

Макензи ще бъде базиран в централата на BAS в Кеймбридж до края на годината, но преди е прекарвал зима в Антарктида.

„Когато дойде зимата и повечето хора си тръгнат, усещаш невероятно чувство на свобода“, казва той. „Имаш малка, сплотена група и всички се грижат един за друг – ставате като малко семейство.“

BAS наема до 150 нови служители за Антарктида всяка година. Макар научните и инженерните позиции да са гръбнакът, около 70% от работните места са оперативни – нужни за поддържане на базите.

Защо учените носят бидони на Българската експедиция в Антарктида?

Освен електротехници и готвачи, има медици, лекари и водопроводчици. Заплатите започват от 31 244 паунда годишно, като пътуването, настаняването, храната и специалната екипировка са осигурени.

Общо около 5000 души работят в Антарктида през лятото – в 80 изследователски станции, управлявани от около 30 държави. Както BAS, така и американският им еквивалент – US Antarctic Program – обявяват свободните позиции онлайн.

Но привлечените от приключението трябва добре да осъзнават в какво се впускат. Прясната храна е ограничена, алкохолът – също. Настаняването е в споделени спални помещения. Работи се на седемдневен сменен режим.

Процесът на подбор на BAS включва тестове за справяне с конфликти и решаване на проблеми, последвани от задълбочено обучение преди заминаване.

Според Мариела Джанкола, ръководител „Човешки ресурси“ в BAS, не толкова физическите предизвикателства и студът са най-трудни, а животът в непосредствена близост с колеги и строгият режим. Тя го сравнява с „връщане в университета“.

„Много хора казват: "Нямам проблем с общуването". Но после осъзнават, че не се чувстват комфортно да споделят пространство с други.“

Защо бумът на туризма в Антарктида може да доведе до катастрофа?

Д-р Дънкан Прешъс, клиничен психолог с опит в британските и австралийските въоръжени сили, отбелязва, че макар физическите рискове да са значителни, социалната динамика може да се окаже още по-предизвикателна.

Въпреки физическите и емоционалните натоварвания, Макензи казва, че нищо не може да се сравни с преживяванията и удовлетворението да допринася за екологични изследвания.

„Когато за първи път дойдох тук, беше трудно да деля стая с други, а времето беше доста мрачно. Първия месец си мислех: ‘Може би това не е за мен’.“

„Но после започваш да излизаш навън, виждаш китове, тюлени, острови от лодка, малки полети със самолети… И си казваш: ‘Това е наистина невероятно’. Тази година имах късмета да видя колония от императорски пингвини. Беше като сцена от документален филм на Дейвид Атънбъро.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !