Не е нужно човек да е експерт по дипломация, за да разбере ползите от т.нар. „позитивна програма“ в гръцко-турските отношения.

Освен измеримите данни, които се появяват в отделни области, най-важното е позитивното настроение в обществото – нещо, което изисква последователност, устойчивост и време, за да се изгради, а може да се срине за една нощ. Именно това е необходимата основа, за да има шанс всеки опит за решаване на трудностите между двете страни.

Значението на „позитивната програма“

Президент на Турция Абдула Гюл (2007 – 2014) подчерта значението на позитивната програма в разговор, който провежда с "Катимерини" по време на последния Делфийски икономически форум.

Като дълбок познавач на гръцко-турските отношения – преди седемгодишния си мандат като президент (2007–2014) той е бил и премиер, и външен министър – Гюл подчерта, че от всички позиции, които е заемал, последователно е подкрепял позитивна програма с Гърция и че „това е момент, в който има нужда от позитивна програма“.

След като отбеляза, че Гърция и Турция са съседи и ще останат такива и в бъдеще, той каза, че „вместо да създаваме проблеми, е добре да решаваме съществуващите. В момента лидерите ни се познават, срещат се често, рамката е добра. Разбира се, има проблеми, но е полезно да се поставиш на мястото на другия“.

Споменът на Абдула Гюл за Finansbank

В този контекст той разкрива интересен случай от миналото. През 2006 г., когато гръцката Национална банка е била на път да купи турската Finansbank (днес QNB), ръководителят на банката го посетил и го попитал дали е политически приемливо да се продаде важна турска банка на гърците (имало е скептицизъм и от гръцка страна), както и опасения от възможно масово изтегляне на депозити от турски вложители.

Като външен министър по това време, Гюл отговорил, че единственият критерий трябва да бъде цената. В противен случай няма проблем, нито би имало в бъдеще, ако собствеността премине в гръцки ръце.

Цената е била добра и сделката се осъществила. Скоро станало ясно, че няма негативна реакция от страна на турските вложители. Проучвания дори показали, че приемането на сделката надхвърля 90%, а междувременно се създала много позитивна атмосфера спрямо Гърция.

Случаят с Finansbank е показателен както за силния скептицизъм на мнозина, включително на елитите, така и за позитивната реакция на по-широкото общество – в този конкретен случай турското общество, което с действията си (без изтегляне на средства) понякога се оказва по-зряло, отколкото често се предполага.