Конете са основно средство за придвижване в Монголия в продължение на хиляди години, като и днес остават неразделна част от националната й идентичност.

Но в съвременни дни друг вид кон - железният, придобива популярност като отличен начин за пресичане на тази огромна централноазиатска страна.

Простирайки се на 2215 км - от северната граница на Монголия с Русия до китайския автономен регион Вътрешна Монголия на юг, Трансмонголската железопътна линия е завършена през 1956 г., след почти две десетилетия на строителство в някои от най-живописните, но и тежки пейзажи на планетата.

Влакът ръмжи през тайгата, през легендарните степи на Централна Монголия и след това през привидно безкрайната пустиня Гоби. Отдалечени градове и селища обграждат релсите, но признаците на цивилизация са малко и далеч - особено през зимата, когато голяма част от Монголия е покрита със сняг, разказва CNN Travel.

„Трансмонголската железница беше страхотно пътуване и пълен контраст с предишните дни на сибирски брези и малки села с кални улици и дървени къщи“, казва британският експерт по железопътни пътувания Марк Смит, основател на уебсайта The Man in Seat 61.

Той пътува от Москва до Пекин по по-широкото Транссибирско железопътно трасе преди пандемията да затвори глобалните граници. „Монголия предлага широко отворени пасища, камили и чести „предупреждения за юрти“, тъй като номадските селища се появяват в полезрението.“

Което прави още по-изненадваща появята в далечината на високи сгради, докато влакът се търкулва към Улан Батор. С повече от 1.6 милиона жители, процъфтяващата столица е дом на повече от половината от цялото население на Монголия.

Дори и да не пристигнете в Улан Батор с влак, трябва да посетите гарата, която е открита през 1949 г. Със сложни полилеи, висящи над чакалнята, ретро парен локомотив и вагон за въглища, постоянно паркирани до перона, тя ще ви върне назад във времето.

Пътуване с Трансмонголската железница

През последните години много международни пътешественици - като Смит, са използвали Трансмонголската железница за централна част от едно епично пътуване с влак между Москва и Пекин. Този маршрут обаче беше спрян през 2020 г., по време на пандемията от COVID, като не се очаква да бъде достъпен в обозримо бъдеще.

„Жалко, защото това беше едно от страхотните пътувания по суша“, казва Кристиан Стенли, директор на Trans-Siberian Travel Company в Лондон. „Все още има много хора, които имат това пътуване в списъка си с дестинации.“

Стенли казва, че за пътници от страни, които не участват в санкциите срещу Русия заради войната с Украйна, все още е възможно да предприемат железопътно пътуване Москва-Пекин през Монголия. Просто не в същия влак или резервация.

Няма такива проблеми или санкции, ако се движите само по релсите в Монголия.

Редовната услуга между Улан Батор и градовете-близнаци Замиин-Ууд/Еренхот на границата между Монголия и Китай определено си заслужава да бъде изживяна - пътуване, което отнема по-голямата част от деня (или нощта), за да пресечете степите и пустинята Гоби. Билети могат да бъдат купени на централната жп гара в Улан Батор.

Трансмонголската железница премина през период на модернизация през последните десетилетия, като някои от съветските й дизелови локомотиви бяха заменени с американски модели.

Вагоните разполагат със спални купета втора класа (за четирима) и луксозни спални купета първа класа (за двама души) със заключващи се врати, малки масички, електрически контакти и климатик/отопление. Осигурени са чаршафи, възглавници и завивки.

Пътниите във втора класа споделят една тоалетна в западен стил във всеки вагон, докато тези от първа имат самостоятелна баня.

„Споделих каюта с четири легла с една млада монголска майка и нейната дъщеря“, казва Лаура Джопсън - новозеландка, която пише за своите околосветски приключения в блога Laura the Explorer.

„Купето беше удобно, топло и тихо. Всяка вечер служителите превръщаха местата за сядане в легла. Багажът се съхраняваше под долната койка, така че беше трудно достъпен по време на пътуването – определено се препоръчва да носите малка дневна раница за нещата от първа необходимост, докато сте във влака. Във всеки вагон имаше самовар за приготвяне на топли напитки и готови ястия.”

Влаковете разполагат и с вагон-ресторанти с менюта, включващи местни специалитети и няколко международни ястия.

„Монголският вагон-ресторант контрастира с руския си аналог (и с китайския вагон-ресторант, в този случай)“, казва Смит. „Хубаво и засищащо, пробвайте овнешко и ориз.“

Пътниците могат да допълнят кухнята на вагон-ресторанта, като се запасят със закуски и напитки в Улан Батор – има малък магазин за смесени стоки на централната гара, или пазаруват на спирките по маршрута.

„Реших да ям в монголския ресторант главно заради декора.“ казва Джобсън. „Вагонът е декориран с красиво резбовано дърво. Храната беше вкусна и не много скъпа. Иначе си донесох инстантни ястия (рамен, паста, кафе), пресни плодове и други закуски.“

Ако пътниците решат да посетят магазини за закуски, щандове за храна и павилиони по пътя, те трябва да следят колко дълго влакът спира на всяка гара, за да не закъснеят. Джопсън посочва, че през зимата опциите за храна на гарите са били ограничени само до големите спирки.

Въпреки че тоалетните на влака първоначално са заредени, също така се препоръчва пътниците да носят собствена ролка тоалетна хартия.

„Тоалетните бяха прости, но чисти в по-голямата си част“, ​​спомня си Джобсън. В случай че в купето няма универсален контакт, адаптер за електроника е друга добра идея.

Преди да се качите на влака, конвертирайте международната валута в достатъчно количество монголски тугрик, тъй като вагон-ресторантите и магазините за закуски вероятно ще приемат плащания само в брой. На гарата на Улан Батор има чейндж бюро и малка банка от другата страна на паркинга.

За тези, които предпочитат да резервират туристически пакет, няколко туроператора се включват в железопътната игра на Монголия. Това включва австралийската компания Intrepid Travel, която наскоро обяви ново 11-дневно „Трансмонголско железопътно приключение“, което съчетава шосейно и железопътно пътуване между Пекин и Улан Батор.

„Решихме, че звучи завладяващо, а в миналото сме провеждали транссибирски пътувания. Така че това беше възможност за нас да проучим част от тази железопътна линия и тя наистина се вписа в целта ни да представим по-нестандартни жп услуги по света,“ казва Ерика Критикидес, генерален мениджър на глобалните продукти на Intrepid.

Първото пътуване на Intrepid с Трансмонголската железница е насрочено за юни 2025 г. Според Критикидес, резервациите вече са оживени и поне едно от пътуванията за следващото лято вече е разпродадено.

Акценти от пътуването

Улан Батор определено е връхната точка на всяко пътуване до Монголия. Сред забележителностите му са манастирът Гандан с многото му будистки реликви — включително висока 26 метра златна статуя на Авалокитешвара, Централният музей на монголските динозаври и различните национални съкровища в музея на двореца Богд Хаан.

Разположен на ръба на пустинята Гоби, Хор е известен като родното място на Жугдердемидийн Гурагча - бившия космонавт и министър на отбраната, който е първият монголец и вторият азиатец, излетял в космоса.

След като прави това през март 1981 г., Гурагча прекарва седем дни на борда на космическата станция Salyut 6. Хор почита своя местен герой със статуя на площада пред гарата – достатъчно близо, за да могат пътниците да си направят селфи със сочещия към небето космонавт, докато влакът е спрял.

Няколко малки (и много скромни) хотела се грижат за тези, които искат да се впуснат в изучаване на пустинята около Хор, да посетят горещите извори в Халзан Уул или да потърсят сибирски козирози и аргали в природния резерват Их Нарт.

Още няколко часа надолу по релсите е Сайншанд - много по-голям град с по-добри условия за нощувки, включително няколко хотела, няколко ресторанта с традиционни монголски ястия и Date Coffee House за чай, млечни шейкове и специални кафета.

Разположен на около 40 минути път с кола южно от града, манастирът Хамар със своята извисяваща се ступа е основан в началото на 19 век от учен монах. Повечето от структурите датират от последните 35 години, след възстановяването на монголския будизъм след падането на комунистическия режим.

Замин-Ууд подчертава южния край на Трансмонголия с елегантна кула на гарата, която изглежда е моделирана на базата на Кампанилата Сан Марко във Венеция. Просторният площад извън гарата е ограден от ресторанти и заведения за бързо хранене, пекарна, банка и дори салон за караоке.

Преминаване на границата

За тези, които искат да пътуват от Улан Батор до Китай или обратно, всеки понеделник и петък има жп услуга за отиване и връщане, която стига до Хоххот - столицата на Вътрешна Монголия в Северен Китай.

Според китайските държавни медии, маршрутът е възобновен по-рано тази година. От Хоххот може да се стигне до Пекин и по-навътре в Китай чрез високоскоростна железница.

Според предприелите пътуването, основното събитие на границата е преминаването на влака от по-широкото междурелсие, използвано в Монголия, към стандартното междурелсие, използвано в Китай.

„Пристигнахме на китайската гранична станция на фона на бойна музика, пусната на максимална сила от високоговорителите“, спомня си Смит.

Бихте могли да слезете или да останете в купето, докато целият влак бъде преместен в навес и повдигнат на хидравлични асансьори, за да се смени руското със стандартно междурелсие.

Това се случва с много трясъци и разтърсвания, докато всеки вагон се отделя, след което се повдига във въздуха и се сменят колоосите. Отнема около час.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !