• В началото на XX век София претърпява мащабна модернизация, част от която е павирането на централните улици.
  • Разказваме историята от първата павирана улица „Славянска“ през 1880 г. до полагането на емблематичните жълти павета, внесени от Австро-Унгария, и превръщането им в културно наследство и символ на столицата.

Емблематичните жълти павета са един от най-разпознаваемите символи на София, но историята на павираните улици в столицата започва десетилетия преди тяхната поява.

Държавна агенция „Архиви“ припомня в поредицата си „Да си построим град“, че първата павирана улица в града е „Славянска“, чиято настилка е положена през 1880 г.

Паветата за нея са доставени от Австрия, като са превозени с кораб по река Дунав. Повече от две десетилетия по-късно, през 1903 г., София се сдобива и с първия си павиран булевард – „Мария Луиза“.

Появата на жълтите павета

Появата на характерната жълта настилка е свързана с усилията за модернизация на младата българска столица и стремежа центърът ѝ да придобие европейски облик.

Преди повече от век централните софийски улици често са били кални и труднопроходими, което налага предприемането на мащабни благоустройствени дейности.

През 1907–1908 г., по инициатива на тогавашния кмет Мартин Тодоров, са положени жълтите керамични павета, внесени от Австро-Унгария.

Работата по настилката е окончателно завършена през 1909 г., като обхваща площ от приблизително 59 300 кв. м. Сред улиците и булевардите, които получават новата настилка, са:

  • бул. „Цар Освободител“
  • ул. „Леге“
  • ул. „Търговска“
  • ул. „Московска“

Изграждане на тротоар; ©Областен информационен център - Смолян
Изграждане на тротоар; ©Областен информационен център - Смолян

Финансиране и популярни митове

Според информация, публикувана на сайта на Столична община, полагането на жълтите павета е финансирано с два заема на обща стойност 35 милиона лева. Те са изтеглени от общината като кредит от европейски банки.

Този факт опровергава популярната градска легенда, че паветата са сватбен подарък за княз Фердинанд. Историческите документи показват, че настилката е част от целенасочена общинска програма за благоустрояване, а не монархически дар.

Символ и културно наследство

През следващите десетилетия жълтите павета се превръщат в неотменна част от облика на представителния център на София и в знак за нейната историческа идентичност.

В знак на признание за тяхното значение, през 2013 г. Столичният общински съвет взема решение да предприеме действия за обявяването им за културно наследство.

С това се подчертава, че те са не просто улична настилка, а важна част от историческия облик на града, който трябва да бъде съхраняван за бъдещите поколения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google