• Цените на храните в световен мащаб се очаква да продължат да растат през следващите месеци и да останат под натиск до 2027 г.
  • Основни причини за това са военните конфликти, които нарушават морския транспорт, поскъпването на енергията и сушата, свързана с климатичното явление Ел Ниньо.
  • Тези фактори ограничават предлагането на зърнени култури и увеличават разходите за производство.

Цените на храните в световен мащаб се очаква да продължат да растат през следващите месеци и да останат под натиск до 2027 г. Комбинация от нарушения в морския транспорт заради военни конфликти, поскъпване на енергията и суша, свързана с климатичното явление Ел Ниньо, ограничава предлагането на зърнени култури и увеличава разходите за производство.

Мухамад Ясин, 63-годишен служител на паркинг в центъра на Джакарта, е сред милионите хора, които вече усещат последиците от поскъпването. Той споделя, че е намалил броя на храненията си, тъй като основни хранителни продукти стават все по-трудно достъпни.

„Преди можех да купя ориз, темпе и тофу за 7000-8000 рупии (0.39-0.44 долара). Сега цената е 15 000 рупии“, казва Ясин, който печели между 200 000 и 300 000 рупии седмично и е баща на четири деца.

Подобни затруднения се наблюдават в редица държави с ниски и средни доходи в Близкия изток, Северна Африка и Азия, където храната заема значителен дял от разходите на домакинствата.

Войните и сушата свиват предлагането на храни

Няколко едновременни сътресения оказват сериозен натиск върху световните доставки на хранителни продукти. Според експерти това създава предпоставки за продължителна глобална хранителна инфлация.

„Всичко това оказва значителен натиск върху системата“, коментира Максимо Тореро, главен икономист на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO). Според него по-сериозният ефект ще се усети в края на годината, в началото на следващата и вероятно през цялата 2027 г.

Основните фактори, които допринасят за несигурността, са:

  • Атаките срещу зърнената инфраструктура в Черноморския регион, които нарушават доставките на пшеница и принуждават големи вносители като Египет и Индонезия да търсят алтернативи.
  • Несигурността в Червено море, която принуждава корабите да използват по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка.
  • Войната между САЩ, Израел и Иран, която повиши цените на горивата и наруши износа на торове през Ормузкия проток.
  • Сухото време, свързано с Ел Ниньо, което ограничава добивите в Индия и Югоизточна Азия.

В резултат на тези събития през 2026 г. цените на пшеницата са се повишили с над 30%, а оризът в основни азиатски страни износителки е поскъпнал с между 10% и 13%.

Потребителите в цял свят усещат натиска

Данните на Световната банка показват, че през третото тримесечие цените на храните са нараствали по-бързо от общата инфлация в 22% от общо 150 анализирани държави. За сравнение, през предходното тримесечие делът им е бил 14%. Индексът на цените на храните на FAO достигна 136 пункта през септември, което е най-високото му равнище от ноември 2022 г.

В Индонезия цените на ориза вече са на рекордни стойности, а в Египет хлябът е поскъпнал с около 25%. В Индия цената на захарта достигна исторически максимум, след като най-слабият мусонен сезон от десетилетие ограничи производството. Рязкото поскъпване на храните увеличава риска от социално напрежение и въвеждане на забрани за износ от ключови производители.

„Нарастващата инфлация, особено при храните, е реалност“, заявява Маниш Тивари, председател и управляващ директор на Nestlé India.

По-скъпото производство оскъпява крайния продукт

Натискът върху цените не се ограничава само до суровините. Производителите са изправени и пред увеличени разходи за труд, енергия, вода, транспорт и други материали.

„Ако наемете квалифициран работник, това ви струва много“, казва Саид Абдел Хамид Мохамед, пекар в центъра на Кайро. По думите му са поскъпнали електроенергията, водата, маята и всички материали, необходими за производството на хляб.

Разходите за морски транспорт също нарастват. На някои ключови международни маршрути навлото се е увеличило с около 50% на фона на по-скъпия петрол и допълнителните рискови премии, свързани с войните.

Прогноза: Очаква се нов натиск върху пазарите

Въпреки че цените на храните растат от края на 2025 г., експертите предупреждават, че намаляващите местни запаси и по-високите разходи за суровини могат да ускорят инфлацията. Големи вносители от Близкия изток и Африка скоро може да се върнат на международните пазари, което ще създаде рязко увеличение на търсенето.

„След няколко месеца може да се появи значителна нова вълна от търсене, когато вносителите се върнат на пазара“, казва Александър Каравайцев, старши икономист в Международния съвет по зърното (IGC) в Лондон.

Според Тореро от FAO защитата, която рекордните световни запаси от зърно осигуряваха досега, постепенно отслабва. Хранителните компании вече подновяват договорите си за суровини при по-високи цени, а отслабването на местните валути, както в Индонезия, допълнително усилва ефекта.

Бъдещите реколти в САЩ, Южна Америка, Австралия и Аржентина ще бъдат решаващи за стабилизирането на пазарите. Въпреки това, комбинацията от фактори създава предпоставки хранителната инфлация да се засили и да продължи да оказва натиск върху домакинствата и бизнеса до 2027 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google