В Сингапур пробиват серия от обширни тунели на около 60 метра под търговските центрове и дори метрото на града.

Първоначално предвидена за изграждане в средата на 90-те години на миналия век, канализационната система Deep Tunnel (DTSS) е подземна „супермагистрала“, която може да покаже бъдещето и на други градове по света.

Тя е част от генерален план за опазване на два ценни ресурса: пространство и вода, посочва CNN.

Pixabay
Pixabay

„Бяхме изправени пред предизвикателствата на нарастващото население и индустриалното развитие“, казва Ву Лай Лин, главен инженер на проекта, който се управлява от PUB - Националната агенция по водите на Сингапур.

„С увеличеното търсене не можехме да продължим да разчитаме на разширяване на съществуващата инфраструктура за отпадни води. Трябваше да намерим решение, което е по-устойчиво за нашето водоснабдяване,“ допълва той.

Първата фаза, която завършва през 2008 г. и струва около 3.4 милиарда сингапурски долара (около 2.5 милиарда щатски долара), включва 48 километра дълбоки канализационни тунели и нова централизирана инсталация за рекултивация на вода. Втората фаза започва през ноември 2017 г. и се очаква да бъде завършена до 2026 г., казва Ву.

След като бъдат завършени, около 200 километра тунели ще транспортират отпадни води до подземни пречиствателни станции. Използвайки масивни машини за пробиване на тунели, екипите се спускат под земята, за да премахнат пръстта и скалите и да инсталират мрежа от тръби.

„Несигурностите са най-вълнуващи при този проект“, според Ву. „Не можете да знаете точно какво ще срещнете под земята.“

Целият проект DTSS ще освободи около 150 хектара земя над повърхността, според PUB. Агенцията внедрява нова технология въз основа на наученото по време на първата фаза – включително специален тип бетон, устойчив на микробиологично индуцирана корозия, казва Ву.

Вграждат се и оптични кабели в облицовките на тунелите за наблюдение на структурната цялост, без да е необходимо да се изпращат екипи под земята.

Това не само ще подпомогне водоснабдяването чрез пречистване на до два милиона кубични метра отпадни води на ден, според Ву, но ще продължи да предоставя критична информация и данни за подземното развитие на Сингапур и извън него.

Ценен ресурс

С ограничена налична земя, страната започва да използва подземното си пространство за нещо повече от транспорт през последното десетилетие.

JTC - правителствена агенция, отговаряща за индустриалното развитие, съхранява течни въглеводороди, като суров петрол, в пет масивни подземни пещери. Известни като скалните пещери Джуронг, те събират еквивалента на 600 плувни басейна с олимпийски размери.

Като част от подземния план, Службата за градска реконструкция на Сингапур (URA) възлага на Arup - независима компания от инженери, дизайнери и проектанти, да оцени и създаде сравнително проучване на развитието на подземното пространство.

Един от ключовите изводи от него е, че фокусът върху устойчивостта трябва да бъде заложен на много ранен етап в тези проекти, казва Питър Стоунс, асоцииран инженер в Arup и един от авторите на доклада.

„Пространството в нашите градове е оскъден ресурс, така че трябва да го управляваме и консумираме по устойчив начин“, казва той. „Това означава да имате установени практики за планиране и управление на тези пространства,“ на фона на „ad hoc“ начина, по който подземното пространство е разработвано досега в повечето градове по света.

Получавайки важна информация от инженерите преди старта на проект, добавя Стоунс, могат да се намалят рисковете и да се подобри дълголетието и устойчивостта на подземното развитие. Данните могат да се приложат и към градското планиране и надземното развитие.

Pixabay
Pixabay

Подземно бъдеще, вдъхновено от миналото

Сингапур не е първото място по света, което използва подземното си пространство.

Финландската столица Хелзинки развива експанзивно подземно строителство - с вече изградени подземна църква и плувен басейн на място, първоначално предназначено да настани цялото население на града в случай на ядрена атака.

В канадския Монреал се намира една от най-големите подземни пешеходни мрежи в света, обхващаща повече от 30 километра. Дизайнерска компания в Мексико Сити дори разработва концепцията за The Earthscraper - обърнат подземен небостъргач.

Въпреки че са налице исторически прецеденти с древни подземни градове в Испания и Турция, да накараш хората действително да живеят под земята днес не е лесно.

„Виждаме интересен пласт от развитието на подземното пространство“, казва Стоунс, „където на по-плитките нива са разположени пространства за хората, а по-дълбоките нива са запазени за употреба, неизискваща човешки контакт.“

„В световен мащаб, тъй като нашите градове растат по отношение на населението и гъстотата, ще видим повече развитие на подземното пространство“, добавя той.

„Предвиждам бъдеще, в което горната част е с приоритет за хората, екологията и природата, а подземното пространство я обслужва чрез инфраструктура и други приложения.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !